Йосиф Сърчаджиев възкреси в театър “Възраждане” “Дуелът” на Иван Вазов. Премиерата е на 21 януари. Вазовият текст навършва 110 г., но продължава да е любопитен и актуален. Авторът показва абсурдите на човешкото мислене и докъде може да ни доведат честолюбието, псевдоинтелектуалщината и глупостта.
За главните роли Йосиф Сърчаджиев е заложил на яркия комедиен талант на артистите от “Възраждане” – Анатоли Лазаров и Петър Лъджев (Чушкаров и Драгалевски). В спектакъла участват още цяло съзвездие от артисти на театъра – Роберт Янакиев, Ивет Радулова, Мира Върбанова, Филипа Балдева, Надя Конакчиева, Георги Златарев, Боян Младенов и Емил Добрев. Композиторът Петя Диманова, която е печелила много награди за театрална музика, сред които и престижната “Аскеер”, е подготвила интересна компилация от мелодии и ритми от началото на ХХ век. Сценографията и костюмите са на носителката на „Аскеер” Невена Белева, която след блестящата си работа по „Ало, ало!” в същия театър, отново дава заявка за едно зрелищно художествено решение.

---

- Г-н Сърчаджиев, какво ви дава Вазов?
- О, дали е Вазов или Шекспир, все едно. „Дуел” е пиеса, много свързана с днешния ден. Вазов е много, много, много наш в момента. Важен е за добрата сатира. В наши дни е важно да имаме силна сатира, защото много пиеси и филми, че и медии се мазнят на управляващите. Аз не желая да бъде така, затова ми е страшно приятно да работя Вазов, да усещам Вазовата стреличка. Или по-добре – стрелички! Приятно ми е като театро въобще, защото досега не бях работил с такъв текст. Във Военния театър навремето съм играл веднъж Вазов, беше май в „Службогонци”, аз играех Хоров. И като актьор имах вече усещане за поетиката на Вазов, а сега като режисьор откривам, че има нещо много, много привлекателно и интересно да се работи този текст.

- Осъвременихте ли текста?
- То не е осъвременяване, просто потърсих нюансите на днешния говор, за да не звучи архаично и да го разбират хората. Лекичко просто съм погалвал текста. Публиката ще разбере всичко! Убеден съм в това.

- Какво искате да й кажете с тази постановка?
- Тя, публиката, ще разбере всичко. Има много, много смях в тази пиеса, има и остри стрелички, свързани с днешното ни битие. Тя, публиката ще го усети. И ние, творците, и публиката – ето, това са героите в тази пиеса. Просто сме същите.

- Не е ли малко тъжно - да сме като героите в комедия на Вазов?
- Да, и тъжно! Ние не правим просто комедия, а усмихната драма.

- Отново работите с екипа на общинския театър „Възраждане”. Доволен ли сте от актьорите?
- Доволен съм. И в същото време ще кажа, че тия млади хора са от друго поколение. Различно от моето. Опитвам се да им внуша, че театърът е казарма, ама по-сурова от истинската. Да, да, казарма! Колкото по-рано го осъзнаят, толкова по-добре! Някои по-трудно го осъзнават, други вече си дават сметка, че аз бъркам в това тяхно поколение и се опитвам да го овладея с принципите на казармата. По друг начин нещата не се получават. В театъра важат принципите на казармата.

- Минава ли ви през ума да се върнете на сцената като актьор, особено след като изиграхте малка роля в спектакъл на театър „Възраждане”?
- О, да! И ми се иска! Може би даже ще снимам, но хайде да мълча, докато не се е случило, за да се случи. Мога да изиграя малки ролички в театъра, някой, който се появява, без много текст. Знам, че никога вече няма да се върна към големите си роли, които играех във Военния театър, към „Животът е сън”, примерно. В друг коловоз съм вече, в друг коловоз. И това е хубаво, защото коловозът е движение, път, път, път. А не стоп! Стопът означава смърт.

- Каква ти смърт! Не спирате да работите, поемате проект след проект. Много сериозно навлязохте в режисьорската работа?
- Нямам какво друго да правя, скучно ми е! Не мисля, че съм върхът, но това, което правя, мисля, че е донякъде добро. Искам да правя по-големи неща, големи. Трябва ми голяма сцена, като форма голяма. Напролет ще правя една руска пиеса за Сатиричния театър. Драма. Хората не обичат драмите напоследък, може би смятат, че животът е тежък и затова им се ще да се посмеят преди всичко. Но в голямата драма има и смях. Месец и половина гледах вечер след вечер постановките в Сатирата. За да видя актьорите, да си подбера състава. Много ми се работи драма. Животът на хората е връзка между сълзата и смеха. Точно затова обичам работата в театъра – никога не мога да направя желязната драма – има и смях и сълзи в моите работи. И въпреки че хората предпочитат да гледат комедии, мисля, че имат нужда и от драми.

- Продължавате ли да се интересувате от политика?
- Естествено, никога не съм преставал. Интересува ме всичко, което се случва в България. Нали и ние, театралите, също правим политика. И Вазов е политика, да знаете!

- В чудесна физическа форма сте! Връщате ли се мислено към тежките преживявания, които ви поднесе съдбата – инсулта, трудното интегриране във всекидневния живот?
- Не, не се връщам, то е част от живота, мина, сега е друг живот. Случило се, преживяно е. Умеем да се правим на живеещи хора, а всъщност, когато имаме връзка със смъртта, тогава разбираме как трябва да се живее. Това е много важно. Ние непрекъснато играем наляво-надясно, някак пропускаме живота покрай себе си, а трябва да се живее. Аз го разбрах и благодарение на жена ми Райна. Непрекъснато е до мен, тя е лекарството, което ми е най-нужно. Лекарство, което не може да се купи от аптеката, особено лекарство. До мен е у дома, до мен е и в театъра. Нещо като помощник-режисьор.

- Точно вие показахте на хората, че трябва да се живее. Съвзехте се от тежката болест. Същото като вас направи и Христо Мутафчиев. Значи, дадохте пример!
- Да, трябва да има такива примери. Човек винаги трябва да се бори за живота, никога да не се отказва от него. Да има сила. И да си дава сметка, че винаги може да се случи нещо по-страшно. Такава е същината ни. И ще се чувствам щастлив, ако съм помогнал макар и на един-единствен човек да разбере това. Аз всъщност съм един галеник - глезеник на съдбата, тя ми е сервирала толкова много глезотии. Значи, аз съм глезен много от съдбата, но и сам си правя глезотиите. Тоест хващам бика за рогата, и то не само един-единствен бик. Още колко много бикове трябва да ги хвана за рогата, колко много!