115-годишнината от рождението на Цанко Лавренов отбелязва столичната галерие „Лоранъ“ . Името й е псевдоним на художника. Творецът е представен с емблематични платна, характерни за различните му творчески периоди, стилове и похвати. Лавренов, видян днес в началото на 21-ви век – почти 90 години след като е нарисувал някои от творбите в експозицията. Подобна малка, но съдържателна ретроспектива досега не е била организирана. Някои от картините са познати на широката публика от редица изложби и специализирани издания, други се показват за първи път. Хронологично в началото е нервът на естетическото и духовното търсачество на младия „модернист“, повлиян от символизма и сецесиона през 20-те г. на ХХ в. „Откриването“ на характерния стил, известен със „Старият Пловдив“ и цикъла „Манастири“, се достига не без помощта на импресионизма през 30-те г. Десетилетие по-късно привързаността към българската природа и този „Любовен реализъм“ ни завеждат в най-красивите кътчета на Родопите. 60-те г. на ХХ в., периодът на творческата и житейската зрялост, са години, родили някои от най-известните платна на художника, като заедно с тях Лавренов излива настроенията си в цикъла „Фантастични пейзажи“. И така до последния си дъх, до последната си черта, Цанко Лавренов изкачва своята „Стръмна пътека“ – Голготата на един голям български художник.