Г-20 даде седмица на Европа да реши за кризата

Водещите световни икономики, обединени в групата Г-20, дадоха на Европа осем дни да действа решително срещу кризата с държавния дълг в еврозоната, съобщи Ройтерс. В необичайно остър тон финансовите министри и централни банкери от Г-20 заявиха, че очакват на 23 октомври, когато е срещата на върха в ЕС, да бъде представен разбираем план с ясно послание срещу предизвикателствата.
Френският финансов министър Франсоа Бароан, който председателстваше събранието на финансистите от групата през уикенда, заяви, че Берлин и Париж, водещите сили в еврозоната, вървят добре по изготвянето на общата стратегия за намаляване на гръцкия дълг, спиране на заразата и защитата на европейските банки.
Бароан очерта 5 направления на приетите решения. Участниците предлагат план за действие за стабилизиране на световната икономика, като новите икономически сили се ангажират за някои структурни реформи за уравновесяване на икономическия ръст в света. Страните се ангажират също да осигуряват адекватни средства на своите банки.
Страните извън еврозоната вече алармираха за вредата от кризата върху техните икономики и от спешната нужда от реакция на 17-те държави, използващи единната валута. „Европа трябва да действа координирано, защото, ако не бъде сложен край на кризата, тя ще се отрази на бързоразвиващите се икономики, които се радват на силен ръст“, коментира японският финансов министър Юн Азуми. Канадският му колега Джим Флахърти посочи, че рискът от глобална рецесия може да скочи драматично, ако следващата неделя срещата на върха не даде ясни отговори. Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард също подчерта, че негативното развитие на икономиката в последните седмици е на път да засегне и бързоразвиващите се държави.
По думите на американския министър на финансите Тимъти Гайтнър ЕС върви по правилния път. „Има още работа, но след като Франция и Германия са съгласни за общ план и решат да действат, големите неща стават възможни“, коментира Гайтнър. „Окуражен съм от скоростта и посоката, в която се върви“, допълни още той.
САЩ, Канада и Австралия са се обявили против предложението на някои от бързоразвиващите се икономики за наливане на допълнителни 350 млрд. долара в МВФ. Европа трябва да поеме сама задачата да разреши до корен проблема в еврозоната, подчерта и финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле.
Според източници, цитирани от "Фигаро", еврозоната е определила седем варианта за укрепване на Европейския фонд за финансова стабилност, сред които евентуалното му превръщане в банка, което бе предложено от Франция. Ако антикризисният план получи международна подкрепа, страните от Г-20 обещават да поискат от МВФ да обмисли нови начини за подпомагане на задлъжнелите правителства от региона. Това по всяка вероятност ще се случи на срещата на лидерите на 20-те водещи икономики в Кан на 4 ноември.


Станете почитател на Класа