16 пейзажа от Индия, осем – от Ню Йорк, три портрета на Роберт де Ниро , три улици от Парсънс в Канзас и един колоритен мъж от Истанбул. Става дума за уникална изложба на легендарния фотограф Стив Мак Къри в Музея за съвременно изкуство в Истанбул. Фоторепортерът на прочутата агенция „Магнум“ с кеф и носталгия изщрака последната ролка негативи Kodachrome, за да подреди странната експозиция. Носталгия по един от най-качествените продукти на фирмата Kodac, който вече отиде в историята. Производителят реши да подари последната ролка точно на Мак Къри, защото именно той донесе голямата слава на Kodac по най-авторитетните световни форуми. Негативът е един от възможно най-скъпите, защото се обработва и проявява по капризния метод К – 14. Още през 2009-а Kodac взе решение да се прости с технологията, но ограничен брой ролки все пак бяха произвеждани по специални поръчки. До последната, която в средата на юли се търкулна по лентата на производствената система.
60-годишният Мак Къри подходи към уникалния подарък с любов и носталгия. Реши да използва негативите в любимата си страна – Индия, както и да заснеме няколко характерни лица. Между тях – Робърт де Ниро! Кадрите са великолепни, цветовете – досущ като истинските!
Списание Vanity Fair, твърди, че Мак Къри е снимал през живота си над 800 000 диапозитива с марката на Kodac, смятани за възможно най-качествените. И че все още качеството на тези снимки, произведени по стария изпитан метод на обработка на целулоидната лента, е в пъти по-високо от това на дигиталните. На такава лента Мак Къри засне и най-великата си снимка – афганско момиче, бежанка в Пакистан, която през 1984 година украси корицата на National Geographic и обиколи света. Мак Къри е модерен човек. Той отдавна владее дигиталната техника и умее да я подчинява на стремежите си. Обиколил е света, продължава да работи за „Магнум“ и живее в южната част на Манхатън. Хвали се, че годишно реализира поне 40 пътувания в различни части на планетата.
Твърди, че целта в живота му е била винаги да информира адекватно хората по методите на фотографията. Никога не е насилвал обектите си, преди да ги снима – знае как да попита дали може да увековечи момента, и как да се отдалечи, ако му откажат. Обикновено не му отказват. Обича да се сближава с хората, които е снимал. Така е постъпил и с афганската бежанка в Пакистан – години по-късно отишъл да я търси, срещнал се с нея, запознал се с мъжа й и семейството й. Целта била да й дари част от хонорара, който спечелил заради снимката. Ръководството на National Geographic също отделило специална сума за момичето, което донесе толкова големи приходи на изданието със своето уплашено и измъчено лице. „Съвсем нормално бе да й платим. Близо 17 години снимката й шестваше в пресата. Аз спечелих пари покрай нея, значи и тя трябваше да спечели“, казва днес Мак Къри.
Последната изложба на Мак Къри в Истанбул провокира много размисли, особено с последната снимка, над която посетителят се замисля, преди да излезе от музея – паметник на гробище. Значи, нещо безвъзвратно си отива.