Българският павилион на 54-тото световно биенале на съвременното изкуство се мести от венецианския Палацо Карминати в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Това съобщи за „Класа“ директорът на галерията г-жа Ирина Мутафчиева, която бе специален гост на авторитетно арт събитие в старинния венециански дворец, организирано от „Гершон България“. След края на арт изложението, което приключва на 27 ноември, творбите на Хубен Черкелов, Греди Асса и Павел Койчев директно ще отпътуват за София, за да бъдат експонирани по същия начин в галерията на пл. „Св. Александър Невски“. Така и българските ценители на съвременното изкуство ще получат шанса да се насладят на онова, което в продължение на пет месеца вълнуваше и очароваше и жителите, и гостите на Венеция. Експозицията на тримата БГ художници, озаглавена „ Свързаността на поколенията”, ще бъде оценена и от българската арт гилдия, която не бе единодушна в оценката си за българското участие на биеналето. Някои арт критици разкритикуваха начина на селектиране на художниците, въпреки че признаха професионализма и значимостта на всеки един от тях за развитието на съвременното българско изкуство.
„Важно е да дадем възможност на българската публика да види с очите си как изглеждаше българският павилион на венецианското биенале. Затова ще изложим творбите на тримата художниции в НГЧИ. И всеки ще прецени какво му харесва или пък не го удовлетворява. Става дума за гласност, която ще удовлетвори арт гилдията”, каза Ирина Мутафчиева.
В салоните на Палацо Карминати на ул. „Санта Кроче“ на 30 септември се събраха италиански художни, артисти, авторитетни критици, заинстригувани от лекцията на един от най-авторитетните италиански арт експерти Енцо ди Мартино, смятан за живата история на венецианското биенале. Ди Мартино следи арт изложението професионално от 1980 година, като го отразява за венецианския вестник Il Gazzetino. Чаровен и сладкодумен разказвач, той поведе гостите в Палацо Карминати във вълшебния свят на изобразителното изкуство, на възходите и паденията, които то преживява през годините, повлияли върху развитието и на венецианското изложение..Авторитетният оратор говори на тема „Биеналето – необходимост, или само за красота”, като майсторски вплете в тенденциите и съжденията любопитни исторически факти. С разказа си той успя да докаже, че биеналето във Венеция е свободна територия, където могат да се изявят артисти с най-разнообразни идеи и виждания, без да бъдат цензурирани. През 1914 година например руският павилион на изложението е показал типично имперско изкуство. През 1924-та обаче в същия този павилион са изложени творбите на соцреализма, защото в Съветския съюз, сиреч в бивша Русия, вече властва Сталин. И в най-кризисните периоди на света, и в годините на Студената война Венеция гостоприемно е посрещала артисти от цял свят, за да им даде възможността на общуват, да обменят идеи. А това е най-важното за всеки творец. Ди Мартино защитава идеята за павилионите на отделните страни, защото именно там художниците имат възможност да разгърнат талантите си по възможно най-подходящия начин. Биеналето се обновява и променя, мени организацията и структурата си, но свободният дух остава, защото е типичен за Венеция. От изложение само на изящните изкуства то постепенно разшири обхвата си – така се роди кинофестивалът във Венеция, фестът на съвременната музика, на архитектурата и театъра.
Г-жа Ракеле Скандела, директор на Instituto Comprensivo Francesco Morosini – институцията, която обитава Палацо Карминати, изрази възторга си от съприкосновението с българското изкуство по време на биеналето. „За първи път Палацо Карминати дава територия за изява на художници. Опитът бе повече от положителен. Дори и не предполагахме как нашите възпитаници ще възприемат толкова позитивно произведенията на изкуството. Радостното е, че всички бяха много заинтригувани, че коментираха видяното. Всъщност всекидневно младите хора, които посещават учебните занимания, се наслаждават на сътвореното от Хубен Черкелов, Греди Асса и Павел Койчев. А това е изключително важно във времето, когато тийнейджърите са изправени пред най-различни негативни изкушения. Ще бъда щастлива, ако отново имаме съвместни проекти с български творци, не само в сферата на изобразителното изкуство. Можем да реализираме идеи, свързани с театъра, с музиката, с танца. Елате при нас и ние ще отидем при вас, непременно ще посетя България, за да се запозная с нейната култура”.
Световноизвестният италиански художник Лудовико де Луиджи естествено прикова вниманието на всички присъстващи с колоритното си излъчване и непосредствено общуване. „Трима прекрасни художници от три различни поколения! Черкелов, Асса и Койчев наистина представят свързаността между творците, независимо от възрастта им. Провокират желанието ми да отида в България”, каза култовият художник. Комисионерът- куратор на изложбата Джордж Лукс изтъкна, че най-важното занапред е България активно да присъства на подобни художествени форуми, които да осигуряват на творците свободен терен за пълноценна изява и общуване. В тази връзка кураторът анонсира, че са започнали разговори с възлови фигури от местната власт във Венеция и шефове на арт изложението за гарантиране на бъдещото БГ участие. Реална е възможността Палацо Карминати да отвори вратите си за българския павилион и на 55-ото биенале.
Дискусията продължи в неформална обстановка, сред провокативните мащабни платна на Хубен Черкелов, чиито герои са образите от различни съвременни монети, сред еуфоричните багри на неуморния пътешественик Греди Асса, сред прелюбопитните, наситени с хуманизъм и чистота скулптури на мъдреца Павел Койчев. Посрещнати радушно в Града на дождите, където всеки камък е история, тримата художници несъмнено ще продължат да творят с вдъхновение, заченато в артистичния дух на Венеция. А това се случва благодарение на амбициозния проект на „Гершон България“, Американската фондация за България и студио „Антонио дал Понте”.



Арт критикът Енцо ди Мартино: Трима артисти представят достойно България

---

Българското присъствие на биеналето във Венеция показва, че изкуството във вашата страна е в подем, който не стихва. Това е добре, защото стихването вреди на творчеството изобщо. Участието на биеналето е много важно, защото българите могат да видят във Венеция какво сътворява светът, но и светът може да види какво сътворява България. Всеизвестно е, че един от най-великите съвременни артисти е българинът Кристо. Имам щастието и честта да го познавам лично, срещнахме се във Венеция, когато съпругата му Клод беше още жива. Той ми надписа своя каталог с посвещението: 1964 целувки! Защо? Защото му разказах, че съм го видял на негова изложба през 1964 година! Явно този факт го развълнува.
Да, България трябва да присъства винаги във Венеция. Занапред това ще е по-лесно. Защото биеналето във Венеция ще осигурява пространство за все повече и повече страни, особено за страни като България, с древна култура. Та България присъства на биеналето още през далечната 1910-а! А през 1942-ра сред българите, които се представят във Венеция, има и една принцеса от българската царска фамилия – княгиня Евдокия. И през 1948-а, и през 1963-та българското представяне е интересно, през 1993-та България е представена от художничка, която обаче живее в Италия. През 2007-а България дори е отличена и с награда, Недко Солаков прави силно впечатление със своето участие. Тази година трима много достойни артисти представят България на 54-тото издание на венецианското биенале. Оценявам високо Хубен Черкелов, Греди Асса и Павел Койчев. И тримата допринесоха да взема твърдо решение да посетя страната ви. Защото аз никога не отивам никъде просто така, за забавление. Отивам, за да гледам изкуство.