Ценителите на класическата музика ще се насладят на рядко изпълнявани произведения, чиито ноти са притежание само на частни колекции, в първото издание на фестивала „Пиано Екстраваганца”. Иницииран от световно признатия български пианист Людмил Ангелов, фестивалът ще срещне българската публика с известни чуждестранни изпълнители от 3 до 9 октомври във Военния клуб.
Любителите на класиката ще чуят признати изпълнители от 7 държави - австрийския Artis Quartet, чийто цикъл концерти вече над 20 години е ежегодно събитие в емблематичната виенска зала „Музикферайн“; френските пианисти Пиер Реак и Раша Ародаки; немския пианист и основател на Фестивала за рядка клавирна музика в Хузум, Германия – Петер Фрунджиян; италианеца Карло Гранте – един от най-активно записващите съвременни пианисти, с над 50 компактдиска и огромен принос в популяризирането на по-неизвестни произведения; полския мецосопран Магдалена Иджик; бразилския пианист и композитор Артур Симиро; камерната българо-немска формация Trio Imàge (Гергана Гергова – цигулка, Томас Кауфман – виолончело, Павлин Нешев – пиано). В два от концертите публиката ще може да чуе и изпълнения на маестро Ангелов.
Специално за фестивала фондация „Америка за България” осигурява роял от премиум серията CFX на Yamaha. Инструментите от тази серия са разработвани в продължение на 19 години от най-опитните занаятчии и са тествани от най-придирчивите и изискващи пианисти, професори и технически специалисти в света.
Освен музикалните пътешествия, фестивалът включва и съпътстваща програма от културен туризъм за чуждестранната публика.
Фестивалът се организира от фондация „Пиано Екстраваганца”, Столична община и фондация „Америка за България” под патронажа на Министерство на отбраната.

- Маестро Ангелов, разкажете какви са целите на „Пиано Екстраваганца“?
- Най-важното в колекционерството на стари партитури е, че едно малко общество от хора се опиваме да ги съхраним, тъй като голяма част от тях са обречени на изчезване. Напечатани са на хартия, а тя не е вечна. Голяма част от тази музика едва ли някога, още по-малко сега, в кризата, ще бъде преиздадена на хартиен носител. Значи мисията ни е да запазим наследството и да го изкараме от музея, библиотеката, частната колекция. Да бъде чуто, иначе просто няма смисъл. Сам по себе си сканиран този материал не е голямо постижение. Трудното е да убедиш институциите, че това трябва да се чуе, да се запише на различни носители. Защото партитурата е мъртви знаци.

- Къде намирате съмишленици?
- Говори се, че в България всичко е много зле, няма пари. Опитвах се в Испания да убедя хора с възможности да направим този фестивал там. Живея в Толедо, там правя международен музикален фестивал, тоест имам престиж на организатор. Въпреки това бе невъзможно да убедя хората, че е нужен този елитен и много интересен в същността си фестивал. Срещнах стена! Испанците са традиционалисти, трудно приемат един иновативен подход. В София вратите се отвориха без проблем. Щастлив съм, че точно в моята родина този фестивал се случва, в тази разкошна зала, с невероятен роял. Благодарение на “Америка за България“ чрез представителството на „Ямаха“ ще получим този инструмент. „Ямаха“ има само два такива инструмента, които обикалят най-големите форуми по Европа. „Класик ФМ“ и ТВ1 ще заснемат концертите, ще направим и един представителен диск, който ще бъде визитна картичка.

- Трудно ли е днес за младите пианисти? Как оживява вашият фест в Толедо?
- Трудно е. Кризата удря най-напред културата. Духовността, надявам се, не е ударена фатално. Съкращават се бюджетите във всички европейски държави и кризата е глобална. В Толедо ми е много трудно как да закърпя бюджета, защото качеството струва много пари. А с един бюджет, свит до състоянието преди 10 години, когато сме стартирали, е трудно. Защото и публиката има изисквания към фестивала. Но се надявам, че ще оживеем. Не искам младите изпълнители да се отчайват, защото става все по-сложно да си пробият път в една невероятна конкуренция, обхванала всички ниши на културата. Младите трябва да работят със зъби и нокти, за да са конкурентоспособни.

- Говорихте за трудността, с която се изпълняват творбите, включени в програмата на фестивала. За трансцедентална трудност при Годовски например?
- Това е трансцедентална трудност от техническа гледна точка. Значи само за да се изсвирят тия творби е нужно високо ниво на пианизъм. В един промеждутък от време имаме пианисти гении – Рахманинов, Годовски, които са композирали музика. И тази музика не отстъпва на други големи автори. Просто не са имали необходимия маркетинг. Пианистите трябва да познават този репертоар, да се убедят какво голямо майсторство се изисква, за да го изсвирят. Една музикална партитура е несъвършен образ на това, което всъщност е самата музика. Тук е мисията на интерпретатора да я представи така, че публиката да я заобича. В нашия фестивал търсим и хората, които биха защитили тази идея. Едва тогава публиката ще започне да се интересува от тази музика, да я търси. Да се рови в стари записи, които ги има. Целта ни е да постигнем едно балансирано програмиране, да има не само пиано, но и камерна музика, и присъствието на гласа. Има толкова много прекрасни песни, написани от велики автори. Има море от репертоар, който трябва да бъде чут.

- Българите, които лансирате по света?
- Голям патриот съм в това отношение. На фестивала в Толедо са присъствали и Софийската филхармония, и Симфоничният оркестър на БНР, „Софийски солисти“, Светлин Русев, Александрина Пендачанска, Веско Ешкенази. Отворил съм вратите на фестивала за българи, без да го приватизирам. Искам и „Пиано Екстраваганца“ да даде шанс на млади български изпълнители, защото по този начин ще им се отварят много врати. И нашето изкуство е
пазар, колкото и тривиално да звучи.

- Вашето послание към публиката?
- Да се осмелят да дойдат. Ако дойдат веднъж, ще дойдат пак. Убеден съм.

---

Надежда Захариева от фондация „Америка за България“

---

Фондация “Америка за България“ се опитва да прави нещо трайно – не да хвърлим едни пари на масата и да кажем „Оправяйте се“. Трудно е да напипаш събитието, което е качествено, и да застанеш зад гърба му в дългосрочен план. Ние се опитваме да подкрепяме точно такива събития. Не да направим нещо тази година и да го зарежем после. Интересуват ни трайните проекти.
Фондацията не се занимава само с изкуство и култура, а още с пет области.
В направлението на културния туризъм и археология търсим симбиоза с проектите, които правим. Трета година подкрепяме „Нощта на музеите“ в Пловдив. В нея гостуваха два от нашите проекти - „Фортисимо фест“ и „Ейно джаз“.
И новият проект, който подкрепяме – „Пиано Екстраваганца“, има и такава цел – да съдейства за културния туризъм изобщо, такива са и плановете на Людмил. „Пиано Екстраваганца“ не е насочен към съвременната елитарна музика, която е все едно как я слушаш – отзад напред или обратно. Той е за ценители, които обичат хубавата музика. Има много събития в България , които са самоцелни – изпълнителите свирят нещо само за да си
го запишат в биографията. Това не ни интересува. За нас е важно хората да слушат хубава музика и да се наслаждават. И отново да имат желание да отидат на концерт.