„Кръщене” на Камен Донев - най-очакваната премиера за сезон 2011–2012, излиза на 5 октомври в театър „Българска армия”. Популярният актьор поставя собствения си текст "Живот и здраве", който заблестява в непозната светлина на сцената на военния театър. Както в повечето пиеси на Камен Донев, героите са наши съвременници, примерно съседите от горния етаж. Събрали са се на кръщене на бебе, когато между тях неочаквано избиват потискани емоции и отношения. Какво ще се случи по-нататък? Екипът мълчи, за да бъде изненадата по-истинска. В ролите са артисти от няколко поколения - Йоана Буковска, Тигран Торосян, Екатерина Стоянова, Милен Миланов, Елена Райнова, Никола Гълъбов, Пламена Гетова, Мирослав Косев, Анастасия Ингилизова, Илия Добрев, Веселин Анчев, Мимоза Базова, Георги Къркеланов. Сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, хореограф - Ивайло Иванов, корепетитор - Димитър Тишев
В продължение на 90 минути се разгръщат сюжети и истории, толкова близки до манталитета на българина, сякаш се случват в собствения ни дом. .
„Класа” се срещна с актьорите след съботната репетиция, на която изпълнителите се появиха за първи път с грим и костюми.

---

- Какво ни чака на премиерата на „Кръщене”?
- Милен Миланов: Бравурна комедия, великолепна, защото авторът и режисьорът са едно и също лице. Самата пиеса на Камен предполага нещо много красиво, много смешно и много духовно.
- Екатерина Стоянова: Нещо разтърсващо, много интересно и силно.
- Никола Гълъбов: Ох, вълнуващо зрелище. Защото репетираме с много голяма любов. Очаквам нещо много хубаво!

- Какъв човек е Камен Донев?
- Милен Миланов: Той си е наш човек, човек на театър „Българска армия”! Работим с него като с близък човек и колега, но и като със съратник. Съратнически хубаво вървят репетициите. Въпреки че постановката е трудна, че изисква особена филигранност
- Екатерина Стоянова: За първи път работя с Камен Донев. Театрал до мозъка на костите! Много интересен човек е, с думи ми е трудно да го опиша. Заразява. Когато започне да говори, потапям се в думите му. Толкова точно влиза в това, което иска да каже, че и ние, актьорите, се пренасяме там, в неговия разказ. Забавляваме се на репетициите, защото Камен живее с това, което иска да направи.
- Никола Гълъбов: Голям театрал. Талантлив. Знае, като прави, и като актьор, и като режисьор, и като драматург.

- А кого ще кръщаваме?
- Милен Миланов: Метафорично казано, кръщаваме по някакъв начин и миналото си, и бъдещето. Тъй като и миналото, и бъдещето са нашите деца, нашето поколение, всичко това се заплита в една на пръв поглед много българска лековатост, българска шумност. Всичко това е просто сърце. Има много сърце в кръщаването.
- Екатерина Стоянова: Имайте търпение, за да го видите и съпреживеете заедно с нас! Струва си. Не бива да се разказва, а да се види.
- Никола Гълъбов: Кръщенето е само повод да си кажем толкова много истини.

- Нещо конкретно за вашата роля?
- Милен Миланов: Аз играя Григор, един шофьор с глуха жена, играе я Пламена Гетова. Интересното и в драматургията на Камен, и в постановката е стремежът да се постигне общ образ. Ние, 13-те, представляваме един паноптикум на човека, не на обществото. Така че не може да се говори само за дадена роля, а за паноптикум. Аз обичам да играя идиоти, всички в някакъв смисъл сме идиоти, ама идиоти от типа на Мунчо. Идиоти, които са дотолкова идиоти, че могат да кажат истината. Аз съм един от 13-те мунчовци. Във втората част играя бос, в първата – не. За артиста е важно не дали играе обут или събут, а дали играе разголен.
- Екатерина Стоянова: В пиесата се казвам Ребека, жената на Моньо художника. Аз съм дизайнерка. Общо взето, аз обгрижвам съпруга си, изцяло се занимавам с него, себе си оставям на заден план, защото той е по-интересен като типаж.
- Никола Гълъбов: Моята роля е голямата ми радост, защото с нея се връщам в театъра след дълго отсъствие. Играя поп. И съм страшно благодарен на Камен Донев, че ме покани. Възроди ме, създаде ми самочувствие. Още повече че в момента съпругата ми е болна и се грижа за нея непрекъснато.

- Какво според вас ще почувстват зрителите след финала на представлението?
- Милен Миланов: Почти винаги съм искал да кажа на зрителите едно и също нещо – хубавите неща на деня в крайна сметка са хубавите неща, които си просънувал. В крайна сметка много бих се радвал, ако публиката излезе като след един много ведър сън. Да излезе събудена. Да излезе радостна. Сигурен съм, че ще излезе радостна, не съм сигурен дали ще излезе събудена. Но това е очарованието на театъра.
- Екатерина Стоянова: Публиката ще излезе с весело сърце след края на представлението. Защото всичко е много българско, проблемите, събитията. И костюмите ни са български. Играем народни танци, звучи българско хоро. Героите са чешити, но не са тъжни хора, уморени от живота, а весели и енергични. Съвременният зрител има нужда да се среща точно с такива герои.
- Никола Гълъбов: Е, това сме ние, това е нашият живот. Истински, натурален. Публиката трябва да го види, да го почувства. Надявам се, че ще бъде така.

- Голям ли е интересът към новия спектакъл на Камен Донев?
- Милен Миланов: И ние, актьорите, чакаме премиерата с огромен интерес.
- Екатерина Стоянова: Представлението за нас, актьорите, ще бъде доста тежко, защото в нито един момент нашата енергия не бива да стихва. Ние самите се учим от образите, които Камен е създал в „Кръщене”. Всички говорят едни на други с любов. Дори когато се карат, пак с любов го правят. Това е много любопитно и ще предизвика много голям интерес.
- Никола Гълъбов: Радвам се от сърце на този интерес. Щастлив съм, че играя И много, много се вълнувам.