Европейският съюз удължи срока на защита на правата на артистите изпълнители и музикалните продуценти от 50 на 70 години със своя директива от вчера. Това доближава европейските творци по степен на защита до параметрите с които се ползват авторите и композиторите, според които авторът притежава права за период от 70 години след смъртта си.
Директивата също така намалява разликата между Европа и други страни и региони, в които срокът на защита варира между 70 и 95 години.
"Тези, които тепърва стартират кариерата си, ще се възползват от по-големите възможности за приходи, които ще бъдат инвестирани в нови таланти. Утвърдените артисти пък ще могат да се възползват от своите произведения през целия си живот. Това е изключително важно днес, когато лицензираните дигитални услуги правят музиката широкодостъпна онлайн”, коментира Пласидо Доминго - председател на Международната федерация на звукозаписната индустрия.
Удължаването на срока означава и че правата на звукозаписи от 60-те години на миналия век - едни от златните години на българската естрада, на имена като Леа Иванова, Емил Димитров, Паша Христова, Борис Годжунов, Боян Иванов, Ирина Чмихова, Кирил Семов, Маргарет Николова и много други, ще бъдат защитени до 30-те години на настоящия век.
Удължаването на срока на защита е в унисон и с новите възможности на дигиталния музикален пазар и поощрява продуцентите да инвестират в дигитализация на своите бек-каталози.
Директивата на ЕС за удължаване на срока на защита бе предложена от Европейската комисия през 2008 г. и гласувана от Европейския парламент през 2009 г. Директивата бе приета от Съвета на министрите на ЕС в Брюксел на 12 септември 2011 г. Промяната трябва да бъде въведена от правителствата на страните членки в рамките на две години от публикацията в официалния вестник на ЕС.