Световноизвестният руски режисьор Андрей Кончаловски пристига на 7 септември в София за българската премиера на най-новия си филм "Лешникотрошачката" на 3D. В лентата участват Нейтън Лейн, Джон Туртуро, Ел Фанинг, Юлия Висоцка. Още същия ден от 19 ч режисьорът ще гостува в Дома на киното за разговор със зрителите преди прожекцията на предпоследния му филм - "Лустро" (2007 г.). Заради визитата на известния маестро е предвидена и панорама от 6 негови филма, които ще се завъртят също в Дома на киното. На 8 септември е официалната премиера на "Лешникотрошачката" на 3D.
Седмицата на Андрей Кончаловски включва филми както от ранния, така и от късния, но все руски период на режисьора. Цената на билета за всички филми от седмицата на Кончаловски е 5 лв. Сайтът movieweb.com публикува интервю с режисьора, в което той говори за новия си филм.

---

- Като начало бихте ли разказали какво ви накара да се заемете с класическата история за Лешникотрошачката в 3D?
- Изборът беше мой. Филмът трябваше да е 3D по много причини. Първо, защото е фантазия и светът, в който ни вкарва, е магичен. Знаете, че 3D технологията се използва малко претенциозно и избирателно, не непрекъснато в цялата дълбочина, която може да се постигне. Но когато момиченцето навлиза в сънищата си, в магическия свят, тогава трябва да видим 3D в пълния му блясък. Когато видите гигантско коледно дръвче или персонажът кара колело в тунел, нещо трябва да ви спре дъха. Но после нещата се успокояват, камерата се стабилизира. Опитах се да направя класически филм. За мен примерите за класически заглавия са онези, които са актуални за две или три поколения. От онези филми, които ви забавляват, когато сте дете, когато сте родител и когато сте баба или дядо. Говорим за “Мики Маус”, “Бамби”, “Снежанка и седемте джуджета”, “Мери Попинс” или “Магьосникът от Оз”. Това не са филми само за деца, а за цялото семейство. Такова беше и моето намерение, да направя такова произведение. 3D-то е просто малък трик. Казвам малък, защото триизмерната технология е все едно да качите някой на въртележка за десет минути. Той ще се забавлява. Но ако го качите за час и половина, той ще умре.
Филмите, които считаме за класически, са онези с хубава история, добри персонажи и герой, за когото да се вълнуваме. Трябва да обичаме персонажа, но не защото е триизмерен, а защото прави нещо, което харесваме. Всеки възрастен има детски мечти. Те са различни от 3D манията.

- Във филма Нейтън Лейн играе чичо Алберт и страшно много прилича на Алберт Айнщайн. Лейн всъщност играе ли известния физик и това част от сценария ли е, или е допълнително хрумване?
- Търсих Нейтън, защото мислех той да изиграе Айнщайн. Той прилича на него. Чичо Алберт стана разказвач, защото е страхотен персонаж и е много чаровен, а и физикът е архетип на големия човек, на гения, който разбира децата много по-добре от родителите им.

- А как успяхте да организирате класическото произведение “Лешникотрошачката” в музикална тема за филм?
- Пьотр Илич Чайковски е един от най-големите композитори. Произведенията му са световноизвестни. Не исках да му отнемам “Лешникотрошачката” и да я превърна в някакво подобие. Защото много хора ще отидат да гледат този филм, защото харесват музиката на Чайковски, и аз не мога да си позволя да ги разочаровам. Ще бъдат разочаровани, че не е балет, но смятам, че балетът не се сработва много добре с киното. Затова реших да направя история, която да обвържа с музиката на Чайковски. Помолих Тим Райс да напише текста. Използвахме симфоничен оркестър. Взехме всички познати моменти от пиесата, които са известни дори на онези хора, които не слушат класическа музика.

- Накрая, освен 3D във филма има и много визуални ефекти. Колко от тях са истински и колко са компютърно генерирани?
- Режисьорът трябва да бъде много, много внимателен и да се самоограничава. Защото режисьорите са като деца в магазин за бонбони – напълно неконтролируеми. Те биха направили всичко – динозаврите ще тичат до безкрай, а Супермен никога няма да се удари някъде. Аз лично предпочитам да се ограничавам. Най-трудно беше да направим снежинките. За танца на снежинките ми трябваше поне една балерина, защото това се очаква от този филм. Стана направо магическо, защото аз така и не включих балерини. Исках да има снежинки, но трябваше да има и мъжки снежинки. Това беше най-трудното – да обясня какво искам и да го постигна. Отне ни около шест месеца. Другото технически трудно нещо беше дървото. Разбирам какво е било да се направи дървото в “Аватар”. Но аз трябваше да създам дърво, сред което зрителите пътуват и да го разглеждат. Беше ми трудно, защото се стараех да не прекалявам. Лешникотрошачката е фигура, това е кукла и има само няколко движения, които една дървена кукла може да прави. Много хора ми показаха различни движения, но аз не ги исках. Трябваше да бъде реална дървена кукла, с реалното си тегло и реалните си “дървени” движения. Куклата можеше да има и около 30 изражения на лицето, но аз реших, че не искам. Единственото, което позволих, бе отваряне и затваряне на очите и устата. Беше рисковано. Искахме да сме дискретни, за да постигнем илюзия за реалност. И никой няма да ме пита защо тази кукла няма хиляди изражения и ходи така вдървено. Ами това е дървена кукла, която е жива, няма как да изглежда по друг начин.