Островната Венеция – център на международния туризъм, включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство, се превръща в световна столица на киното до 10 септември. Градът, прославил се с базиликата „Сан Марко“, Двореца на дожите, Моста на въздишките и знаменития 4- километров Канале Гранде, е домакин за 68-и път на бляскавия кинофестивал, който събира световния киноелит.
На престижното събитие, което се съизмерва по ранг с кинопразниците в Кан и „Берлинале“, заглавията, които ще бъдат в оспорвана битка за „Златен лъв“, са 22, а по червения килим първи с огромен интерес ще бъде посрещнат актьорът Джордж Клуни, който ще се представи и като режисьор тази година на политическата драма „Мартенски иди“. Сред ВИП-овете са и Колин Фърт, Кийра Найтли, Матю Макконъхи, Кейт Уинслет, Мат Деймън, Джъд Лоу и Гуинет Полтроу.
Психологическият трилър на Дарън Аронофски „Черният лебед" е първата лента, която ще се завърти във Венеция. Тя разказва за славния, но изключително труден свят на балетното изкуство, а режисьора помним заради успеха му с „Борецът“ и Мики Рурк в главната роля, който му осигури статуетката за най-добър филм през 2008 г. Американецът Аронофски, номиниран и за „Оскар“ през 2010 г., ще председателства журито тази година, което ще преценява постиженията на кинематографистите и актьорите.
Най-новата творба на Роман Полански също се очаква от гилдията с огромно нетърпение. Тя е озаглавена „Божествата на касапите“ и е с участието на Джоди Фостър, Кейт Уинслет, Кристоф Валц и Джон Райли. Любопитното в случая е, че Полански пише сценария си по време на ареста си в Швейцария миналата година. Творбата е създадена по известната френска пиеса, наградената с „Тони” God Of Carnage. Публиката ще види историята на две семейни двойки, които трябва да се срещнат на вечеря, за да изгладят остър инцидент между синовете им след сбиване в училище. Атмосферата обаче се разгорещява и излиза извън контрол.
Сред големите режисьори, които ще гастролират във Венеция, са и Александър Сокуров, Дейвид Кроненбърг, Филип Гарел.
Във филмовата програма са и скриймингът на Летните олимпийски игри на Роналдо Колла, La Désintégration на Филип Фалкон и „Индия“ на Роберто Роселини.
Сред 22-та претендента са и адаптацията на шведския режисьор Томас Алфредсон по трилъра на Джон льо Каре Tinker, Tailor, Soldier, Spy, с Гари Олдман и Колин Фърт, редом до A Dangerous Method на канадеца Дейвид Кроненбърг. Филмът разказва историята на бурните отношения между психиатъра Зигмунд Фройд, неговия ученик Карл Юнг и очарователна жена помежду им.
Извън конкурсната програма ще бъде излъчена и най-новата режисьорска авторска творба на Мадона, озаглавена WE. За основа на сюжета поп кралицата използва скандалната връзка между крал Едуард VIII и разведената американка Уолис Симпсън.
Италианските филми, включени в селекцията 2011, са само три на брой, като за фаворит от критиците се сочи „Когато нощта“ на Кристина Коменчини.
Специалната награда за особен принос към киното „Слава на кинотвореца“ ще бъде присъдена на 71-годишния световнопризнат американски титан Ал Пачино, носител на „Оскар“. Той ще покаже и третата си режисьорска работа - версия на някога забранената "Саломе" на Оскар Уайлд. Марко Белокио пък ще бъде удостоен с наградата за цялостно творчество.
Водещ на встъпителната и галацеремонията е миналогодишната носителка на наградата на публиката и критиката – Виктория Пучини, която бе отличена и от „Лореал“ за красотата и таланта си.
Идеята за кинофестивала във Венеция принадлежи на президента на Биеналето на Венеция граф Джузепе Волпи, скулптора Антонио Мараини и Луциан де Фео, директор. Измежду кинозвездите, посещавали фестивала на киното във Венеция, се открояват имена като: Грета Гарбо, Кларк Гейбъл, Фредерик Марч, Уолъс Биъри, Норма Шиърър, Джеймс Кагни, Роналд Колман, Лорета Янг, Джон Баримор, Джоан Крофърд, незабравимия италиански идол Виторио де Сика и великия Борис Карлофф, когото светът помни с ролята на чудовището в първия Frankenstein. Първият филм на фестивала, който е представен на 6 август 1932 г., е „Доктор Джекил и Мистър Хайд” на Рубен Мамулиан, а първият италиански филм, Gli uomini, che mascalzoni на Марио Камерини, е показан на 11 август 1932 г.