"Българско изкуство в колекцията на Европейския парламент“ е логото на изложбата, която се открива на 1 септември в Софийския арсенал – Музей на съвременното изкуство, на бул. „Черни връх“ 2. Става дума за творбите на 11 БГ автори, които бяха подбрани от специална художествена комисия, а председателят на Европарламента г-н Йежи Бузек е одобрил закупуването им. Художествените произведения бяха предложени и селекционирани  в няколко тура от група български експерти, подбрани  със съдействието на Министерството на културата и други институции, като Министерството на външните работи, Националната художествена галерия, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Софийската градска художествена галерия, Института за съвременно изкуство-София. Преди да изпрати колекцията в Брюксел, Информационното бюро на Европейския парламент ги представя в изложба, която ще продължи до 6 септември. Големият български художник и поет Георги Трифонов за жалост не можа да дочака радостта, че негова картина влиза в колекцията на Европарламента. Творецът почина през юни т.г. Неговото култово платно „Една сутрин в Самоков“(Захарий Зограф) е рисувано през 1989 година и разкрива типичните за Трифонов похвати, които му донесоха световно признание.
Председателят на СБХ Любен Генов е представен с картината „Дъно“, абстрактна живопис с маслени бои върху платно, създадена през 2006 година. Професорът по живопис в НХА Андрей Даниел ще присъства в колекцията на Европарламента със знаковата картина „Бреговете на Европа“, на която са изобразени Марко Поло и Еразъм, рисувана през 2004 г. Тя вече е излагана в сграда на Европейската комисия, Berlaymont Building, в рамките на българска изложба, която е минала под същото лого - „Бреговете на Европа”. Освен нея комисията селектира и трилогията на Андрей Даниел „Неуловимият смисъл на причинно-следствената връзка“.

Любопитство буди творбата на Надежда Олег Ляхова – картина от цикъла „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна“. Проектът на художничката се състои от серия кратки видеа, заснети в периода 2007/2008 по софийските улици, и серия цифрови отпечатъци („мотиви”), изградени от стоп-кадри от тези видеа. Един такъв кадър, озаглавен „Мотив 1 - „Държавната машина“, ще отиде в Европарламента.
С присъщото й чувство за хумор художничката обяснява идеята на цикъла: „С присъединяването си към Европейския съюз на 1 януари.2007 г. България придоби статут на равноправна държава членка. Предоставиха ни се разни „специални”, „регионални”, „новаторски”, „трансгранични”, „мултикултурни” проекти за прилагане на „европейски норми” и усвояване на „широк спектър от възможности” в ЕС.
Столицата ни вече „европейска”, в преодоляване „показателите за напредък” мощно се застрои. Стъклобетонни фасади запълниха разни занемарени градинки, детски площадки, междублокови пространства. Дори нашата къса, тясна, издупчена, почти без тротоар уличка в желанието си да придобие „европейски облик” се втурна да застрои междублоковите си пространства.“ Родената през 1978 г. в Троян Василена Ганковска влиза в европейската институция с картината „Един следобед в Бурггарден“-2, масло и молив върху платно. Ганковска е завършила Националната художествена академия в София, след това е продължила образованието си в Академията за изящни изкуства във Виена. Роденият през 1978 г. Иван Костолов е художник, когото специалистите определят като явление в новата българска живопис. След близо десетгодишен престой в Германия и след завършването му през 2006 г. на една от най-престижните художествени академии в Европа - Stadelschule във Франкфурт на Майн, той има интензивен период с множество сериозни участия на българската и германската артсцена. Неговата картина „Къде са ти чувствата“ (масло върху платно) също провокира експертите и бе включена в колекцията на Европейския парламент. Станислав Памукчиев е селектиран с една картина от цикъла „Начала“-I, който изследва по своеобразен начин знаците, оставени от предците ни върху различни археологически находки. Става дума за клиновидно писмо, открито върху глинени плочки, намерени по нашите земи. Картината наподобява каменна плоча, реализирана е в комбинация на няколко техники – със смоли, пигменти и пепел върху платно. Божидар Бояджиев също е сред 11-те творци, които ще ни представят постоянно в Брюксел - с творба тип Screenshots (термин от жаргона, свързан с компютърните игри и забавления). Става дума за “стоп-кадри”, които се постигат със специална програма и са предназначени за публикуване на печатен носител или в Internet. Чаровната Нина Русева, възпитаничка на проф. Светлин Русев, е привлякла вниманието на изкуствоведите с „Лодка Антарктида“, рисувана през 2009-а. Тандемът Борис Мисирков – Георги Богданов пък ще ни представя в Европарламента с фотография в архивен пигментен печат.