Баритонът Николай Петров изуми оперната публика с блестящо изпълнение на Вотан в операта „Валкюра“ на Вагнер. След 28 сезона в оперетата, където триумфира в комичните персонажи, артистът разгръща дарованието си в сложната и безумно трудна интерпретация на Вагнеровата оперна драматургия. В момента Николай Петров подготвя участието си в следващото заглавие на „Вагнер“ - „Зигфрид“, която ще се играе през май 2012 г. Същевременно репетира усилено и Скарпия в „Тоска“ на Пучини, чиято премиера е насрочена за ноември.
Николай Петров е завършил Музикалната академия в класа на проф. Сима Иванова през 1982 г. Учи майсторски клас със специалност мюзикъл и оперета и постъпва като стажант в Музикалния театър. Признава, че големият старт в пеенето му е дала незаменимата вокална педагожка Милка Драгнева, която работеше със солистите на Музикалния театър. Баритонът е завършил и музикално-сценична режисура, асистирал е на проф. Светозар Донев в култовата постановка „Котки“, която продължава да се играе с огромен успех в оперетата.

---

- Николай, ти беше звезда в оперетата. Как така попадна при Вагнер?
- Случайност. Колегата Николай Павлов ме срещна на улицата и ми каза: „В операта правим Вагнер, „Рейнско злато“. Ти си само за Вотан, иди да се пробваш!“ Звъннах по телефона на проф. Карталов, той ме накара да взема ноти и да науча каквото трябва за прослушването. Научих го и отидох да се пробвам. Вече имаше един утвърден Вотан, Мартин Цонев, колегата, който работи в Германия. Трябваше още един, който да репетира пълноценно до премиерата. Харесаха ме и ми повериха ролята. Пламен Карталов ми предложи и щатно място в операта. Това съвпадна с драмите около избора на нов директор на Музикалния театър. Този нов директор ми подписа заповедта за напускане. Драстичен и преломен момент в творческата ми кариера! Всичко в живота ми се преобърна.
Имам огромния късмет да работя Вагнер с проф. Пламен Карталов, който има мащабно мислене, несъвместимо понякога с нашите български възможности. Имах и шанса да общувам с един от най-големите познавачи на Вагнер, Рихард Тримборн, който ни преподава интерпретация и ни помага в усъвършенстването на немското произношение. Той ни разяснява и идеите на Вагнер, защото, за да пееш този композитор, трябва да знаеш какво точно се крие зад нотите и думите. Този невероятен гений е оставил идеи, които заслужава да бъдат изучавани.

- Превръщаш се в страстен почитател на Вагнер?
- Вагнер действа като наркотик. Потопиш ли се в неговото творчество, започваш да мислиш по друг начин. Послания за бъдещето и за поколенията е оставил той. Важното е да можеш да ги осмислиш и да ги предадеш на публиката. Вагнер използва легенди, а те крият ценна мъдрост. Световните медии написаха по повод „Рейнско злато“ една многозначителна фраза: „Видяното в Ла Скала беше очаквано, а видяното в Софийската опера беше много неочаквано, но на много високо ниво.“ Горе- долу по едно и също време излязоха премиерите на „Рейнско злато“ в Милано и в София. Веднага след „Рейнско злато“ започнах да готвя „Валкюра“. Сложна интонационно партия, огромен диапазонален обем – партията се движи от фа бекар на голяма октава до фа диез на първа – това за музикантите! Вероятно такава партия няма да бъде написана повече в световната музикална литература! Та като се запознах с ролята, реших за себе си, че няма за какво да се притеснявам за спектакъла! Първо трябваше да се притеснявам дали ще науча наизуст текста, после дали ще мога да науча музиката. А чак след това дали ще мога да я изпея! Просто трябва да оживееш до края на партията и на представлението! Само моята партия на Вотан е около час и 20 минути пеене. В дуета с Брунхилда във второ действие имам монолог - около 24 минути! Яка физика е нужна, още повече че Карталов страшно много раздвижи мизансцена. Но всички издържахме, получи се прекрасно зрелище.

- Подложи ли се на някакъв режим заради Вагнер?
- Ако не се събере и концентрира в това, което прави, певецът няма да се справи с Вагнер. Много репетиции, много учене. По 5-6 часа дневно репетирах. У дома пеех по 2-3 часа, което не е леко за понасяне от околните! Но вкъщи всички са хора на изкуството и ме разбират!

- Защо реши да се пробваш и в режисурата?
- Защото си мислех, че с годините ще играя все по-малко и по-малко, а пък ще мога да бъда полезен в оперетата като режисьор. Мислех си, че ще поставям оперети и мюзикъли – заглавия, които познавам много добре. А тя каква стана!

- Ти си в разцвета на творческите си сили. Спомняш ли си дебюта на сцената?
- Разбира се – Баба Яга в „Хензел и Гретел“, това ми беше дипломната работа. Преподавателите ми в академията не само ме поздравиха, но и споделиха, че са ме объркали с някакъв опитен актьор, нает отвън за колоритната роля.

- Имал си щастието да работиш на сцената с имена от златното поколение на оперетата.
- Огромно щастие! Дебютирах в Музикалния театър в ролята на Иван в „Българи от старо време“, партнирах на великата Лиляна Кисьова, която играеше Янка. Незабравимо и шеметно, огромна емоция! Да не забравяме, че Иван бе една от коронните роли на легендарния Видин Даскалов! Актьор, който, излизайки на сцената, приковаваше вниманието на публиката, а всички изпълнители се увличаха по него и започваха да играят като него! По стечение на обстоятелствата аз се учех и от него, и от другото актьорище – Минко Босев, който вече се бе разделил с ролите на любовници и играеше характерни персонажи А героините в театъра бяха плеяда прекрасни актриси – Лиляна Кошлукова, Донка Шишманова, Божана Продева. Донка и сега да излезе, ще засенчи мнозина от младите. То е една магия, която трудно може да се обясни. Та аз имах шанса да се уча от такива артисти, какъвто шанс сегашните млади изпълнители нямат! Което е много жалко. Те си мислят, че всичко започва от тях, а не разбират нещо много просто – оперетата и мюзикълът са занаят, който просто трябва да се усвои! За да станеш майстор, трябва да има от кого да се поучиш – да пееш, да танцуваш, да си отличен актьор, с богата пластична култура.

- Струва ме се, все още сте изкушен от оперетата?
- Ще си остана изкушен завинаги, защото това е прекрасно, изключително трудно изкуство. С удоволствие бих гостувал на тази сцена, имам толкова много готови роли, но там не ме искат, защото съм отишъл в операта. За жалост Музикалният театър преживя тежки моменти, водещи солисти бяха отстранени от състава, други сами напуснаха. Репертоарът му катастрофално обедня. Сега малцина разбират значението на Музикалния театър за музикалното образование на младите хора. Оперета може да се прави по модерен, съвременен начин, както това се случва в Европа при пълни салони. За да звучи прекрасната музика на Лехар, Калман, Щраус, която се харесва на всички поколения и има огромно възпитателно значение. Та Музикалният театър има поне 5-6 постановки на немски език – това е наистина голямо богатство! С „Прилепът“, „Веселата вдовица“ може да се пътува из немскоезичните страни в Европа, където трупата се ползва с много добро име. Това ще й донесе и престиж, и пари. Стига да се намери подходящият мениджър, който в момента явно го няма! Но това е друга болка, за която сега просто не ми се говори!