Бинка Желязкова, един от най-големите български кинорежисьори, почина на 88-годишна възраст. Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 година в Свиленград. В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени режисьорки в света, снимащи игрално кино.
Режисьор е на 7 игрални филма, повечето от тях по сценарий на нейния съпруг - големия български драматург Христо Ганев. Първата ни жена режисьор има седем игрални и два документални филма. "Животът си тече тихо…" (1957 г.), "А бяхме млади" – 1961г. ( Златен медал" на МКФ, Москва, 1961 г., и наградата "Старите обувки", на фестивала в Картахена, Колумбия, 1964 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Последната дума" (1974 г.), "Басейнът" ( Сребърен медал от кинофестивала в Москва, 1977 г.), "Голямото нощно къпане" (специална прожекция, Кан, 1980 г.) "Лице и опако" (1982 г.), неизлъчван, "Нани-на" (1982 г.), неизлъчван, "Нощем по покривите" (награда "Златна ракла", 1988 г.). Определят режисьорския стил на Бинка Желязкова като силно повлиян от неореализма и Френската нова вълна, както и от руското кино. Често критиците сравняват нейния киноезик с този на Фелини и Тарковски. През 1989 г. Бинка Желязкова се оттегли от сцената на родното киноизкуство – направи го с достойнство.
През 2007 г. тя и съпругът й бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура. Но още тогава Бинка Желязкова страдаше от едно от най-тежките страдания - болестта на Алцхаймер, и съпругът й Христо Ганев получи наградата в залата на Театъра на Българската армия. В дългото време на нейната болест Христо Ганев беше непрекъснато до нея - в това най-тежко изпитание на техния и творчески, и личен живот, изпълнен с любов, чест и достойнство. Тяхна дъщеря е една от малкото жени оператори у нас Светла Ганева, а техен зет големият български режисьор-аниматор Анри Кулев.
Четири от филмите на Бинка Желязкова са спрени от цензурата и виждат бял свят години след създаването си. "Животът си тече тихо…" е създаден през 1957 г. и е показан пред публика през 1988 г. Съдбата на "Привързаният балон" по пиесата на Йордан Радичков е подобна. Докато в чужбина Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали у нас отношението към нея невинаги е благосклонно. Награждаването й с ордени често е последвано от спиране на филмите й, забрани за работа, уволняване от киностудията, продължително мълчание. Съдбата й е още едно доказателство на твърдението, че никой не е пророк в собствената си страна.