Проект на стойност 463 338 лв. спечели община Велико Търново за летния оперен фестивал „Сцена на вековете”. Собственият принос на общината в общото финансиране е 10 928,66 лв. Проектът е одобрен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е сред най-високо оценените, като е получил оценка 96,50 от 100 възможни. Идеята за европейското финансиране на “Сцена на вековете” е на общинската туроператорска агенция „Царевград Търнов”. Средствата са по приоритетна ос „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция „Социална инфраструктура” и схема „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития”.
Билети за „Сцена на вековете” вече могат да се купят онлайн чрез сайта www.velikoturnovo.info на общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов”.
Шестото издание на „Сцена на вековете” ще се проведе от 29 юли до 7 август. Оперите „Атила” от Джузепе Верди и „Лакме” от Делиб и балетните спектакли „Дамата с камелиите” и „Зорба гъркът” са заглавията в тазгодишния афиш. За първи път във феста ще участва големият наш тенор Калуди Калудов, който ще се представи с една от коронните си роли – Форесто в „Атила“.
 
- Г-н Калудов, как оценявате факта, че Европа финансира оперен фест на територията на България?
- Като страхотен успех за директора на феста „Сцена на вековете“ Пламен Карталов и за община Велико Търново! „Сцена на вековете“ е рожба на Карталов, той я създаде далече преди промените от 1989-а. После настъпи застой, сега настъпва оживление! Оптимизмът е, че Европа оценява инициативата и я подпомага. Има защо! Кастингът е много добре направен, чудесни солисти и диригенти са поканени. Това е знак, че и занапред фестът ще се развива. Мисля, че тук е моментът и нашата държава да го подкрепи, но по-осезателно, а не със средства, колкото да си покрие афишите. Защото подобен род фестивали са визитната картичка на всяка културна нация.

- Защо чак сега се включвате и вие в „Сцена на вековете“?
- С Пламен Карталов все се разминавахме на Царевец, сега се срещаме и съм му признателен! Ще пея на Царевец любима роля – Форесто в „Атила”. С тази роля участвам в запис на Ла Скала под диригентството на Рикардо Мути. С тази роля дебютирах във виенската Щаатсопера под диригентството на сър Чарлз Макерас заедно с Пиеро Капучили и великия Николай Гяуров.

- Можем ли да сравним „Сцена на вековете“ с друг европейски фестивал?
- С оперния фестивал в Савонлина – град във Финландия с 35 хиляди жители. Използван е исторически паметник, крепост, разположена на твърде оскъдно пространство, бих казал, върху един камък на канала, който свързва двете езера на Савонлина. За да се влезе в замъка, се минава по подвижен мост. Каналът е доста дълбок, по него минават огромни танкери – тогава мостът се отваря, минава танкерът, мостът се затваря и публиката на тълпи се отправя към замъка, за да гледа опера. Красиво и колоритно! Както и на Царевец. В Савонлина пеят най-големите финландски певци, както и топпевци от световната ранг листа. Аз имам рекорд в Савонлина – участвам 12 години поред.
Изпял съм там „Силата на съдбата”, „Селска чест”, „Палячи”, „Аида”, „Летящият холандец”, рецитал канцонети, два пъти съм правил майсторски класове, един финландски реквием. Цените на билетите в
Савонлина са по 60 евро. Местата са 2400, всичките са заети, продадени са поне година предварително. Така трябва да стане и във Велико Търново.

- Как според вас може да се случи това?
- Един артистичен директор, един финансов спец – това е щатът, нужен на фестивала. Другите – на хонорар. Карталов с неговата невероятна фантазия и размах, ако му се даде една стабилна заплата, достойна за супермениджър от неговия ранг, ще направи план за пет-шест години напред и ще го изпълни, без да му мигне окото. Той трябва да бъде облекчен в дейността си, а не натоварен с всички проблеми и предизвикателства на феста. Не може Карталов да мисли ще вали, или няма да вали, ще бъде ли осветена пътеката на Царевец, по която се стига до сцената, или ще тъне в мрак. Време е фестът на Царевец да се покрие, за да не се притесняват зрителите, ако завали. Не е чак толкова скъпо, би трябвало нашата държава да го заплати. Пях „Трубадур“ на летния оперен фест в Любляна – едно лятно кино, което е покрито. Заваля, ама никой не си отиде. В такива случаи неудобството е само за певеца, защото при влажен въздух се пее много по-трудно – въздухът се кондензира в дробовете и може да ти излезе хрип. Но това си е наша грижа, на артистите. „Сцена на вековете“ се нуждае и от едно планиране за три-четири години напред – поне да са ясни заглавията. А изпълнителите могат да бъдат определени по-късно – просто ще бъдат поканени солистите, които са най-добрите за момента. Защо да ангажираш предварително певец за след три години, той да не е в добра форма и да направи от фестивала каша?

- В Европа фестивалите на открито винаги са били атракция. Явно и у нас тази форма на културен туризъм има бъдеще?
- Атракцията е голяма, приходите не са за пренебрегване. Добре е, че и у нас ръководителите на общините го разбраха. Това лято гостувах на летния оперен фест в Бургас, прави го оперният директор Александър Текелиев. Спектаклите са в летния театър. Тоя летен театър го знам отпреди 20 години, пял съм там „Ернани“. Ама не го познах, като отидох! Лъснат, боядисан, обновен. Седалките прекрасни и с възхитителна конструкция, която покрива амфитеатъра. Значи, публиката е защитена от дъжд! Бургас е курортен град, оперният фест не само ще привлече туристи, но и ще оптимизира имиджа на курорта. Силно ме впечатли и фестивалът в Русе, там са го нарекли „Опера край реката“. И там музицират в летния театър, 3000 души публика се събира. Сцената е малка, но много удобна и приветлива, а ако успеят и да го покрият, ще имат шанс за великолепни изяви. Та Гюргево е на мост разстояние, могат непрекъснато да гастролират румънски певци, които са на световно ниво, че и звезди от Западна Европа. Мястото може да стане кръстопът на културен туризъм! Фестивал има вече и в Хухла, село, на границата ни с Гърция и Турция! Там даже раздават колоритни награди за артистите – званието почетен селянин! Явно в общините настъпва оживление! Държавата трябва да го подкрепи, защото то е предпоставка за развитието на туризма. Ако отидете в Залцбург, дори да не видите нищо от Моцартовия фестивал, поне ще си купите шест шоколадови топки „Моцарт“. Убеден съм, че който посети веднъж Царевец заради оперен спектакъл, непременно ще иска да си накупи сувенири от това паметно място.

- Вас ви смятат за ветеран сред нашите тенори, но не се давате, не спирате да работите?
- О, нямам такова намерение. Както казва Пласидо Доминго, почивката е на другия свят. Ще ти кръстосат ръчичките, ще ти сложат цветя и всеки ще говори само хубави неща за теб. Черен хумор за тенори! Моето верую е операта! Предстоят ми два концерта и майсторски клас в Полша, два пъти „Тоска“ и майсторски клас с тенорите в Талин, в края на септември съм във Виена за благотворителен концерт на фондация „Огънят на Орфей“, после - голям концерт в Хамбург. Кеф ми е, че ще изпея една „Травиата“ в Русе, защото това е град с оперни традиции. А догодина съм в Брисбърн, Австралия.