Зорница Илиева,
Истанбул - София


Около милион българи посещават годишно Турция, а част от тях обикалят с въодушевление най-големия град на големия ни съсед - Истанбул. Не всички знаят, че този град съхранява и вековни български традиции и има славата на място, пряко свързано със славната българска история и борбите на народа ни за независимост, а преди това и за независима българска църква. Едно от тези свети за нас места е Българската екзархия, която се намира в стария център на града - Шишли. Малобройна българска общност съхранява паметта българска на това място и в черквата, която стои достолепно сред вече добре поддържания двор. Мястото е стратегическо за всеки посетител в мегаполиса, а за нас е повод да си спомним за съдбата на нашите сънародници зад граница - съдба често трагична, често неоценена, но винаги вярна на България и българския дух. Сега има и нов начин за съхранение на българщината, за протягане на ръка към турските граждани, защото и нашите там са турски граждани. Наскоро в старото, но някак виенски изглеждащо помещение за срещи в екзархията, се откри изложба на две художнички - Анастасия и Гюнсели, които макар и аматьори, поставиха началото на традиция за художествено осмисляне на живота на този духовен център. Там съществува и женско дружество „Радост”, чиято роля не е позната, програмата е на турски, но всъщност цели обединяване на усилията за нов облик на българската цариградска общност, която не е успяла за научи младите наследници да говорят на български, но не е забравила българските си корени. Ако нашият Съюз на художниците намери начин да организира там изложби на наши съвременни автори, това ще бъде ново културно ниво за цариградските българи. Интересното е, че чести посетители в екзархията са молдовски граждани, които десетилетие вече работят в Истанбул. Намерили хляб в този голям град, те са потърсили и православния храм, където да притъпят носталгията си. Нашите цариградски българи са отворили сърцата си за общуване. От нас зависи да ги подкрепим в този така нужен диалог с родината. И това няма как да е грижа само на официалните български власти, в случая - Генералното консулство в Истанбул. Защото неправителствените организации са доказали, че са по-мобилни, по-адекватни на съвременните условия. често ползват средства от европейски фондове за съхраняване на традициите и духа на нашите съотечественици зад граница.