„Европолис, Градът на Делтата“ е уникална по идея и реализация творба. Тя разказва за селището Сулина, разположено на делтата на Дунав. През 1933 г. Еугениу Ботез, инженер по професия и комендант на пристанището на град Сулина , написал роман. Озаглавил го „Европолис” и го подписал с името Жан Барт. Година по-късно умрял. В този странен роман Жан Барт предрекъл, че пълният с живот град скоро ще загине, а след него бавно и мъчително ще загине и Европа. Няколко години по-късно предсказанието му започнало да се сбъдва.
Захапал парче суша между многобройните ръкави и канали, Сулина , градът на делтата, днес е забравен от бога. Жителите му, по-малко от 4000, се надяват на Европа, за да им тръгне бизнесът. Признават го открито пред камерата на Костадин Бонев. Той майсторски съчетава в мозайка от случки и размисли на самите хора историята и настоящето на Сулина. Най-възрастният герой е над 80, а най-малкото момче на 12 години. Сред героите са шивач с изкуствен дървен крак, гробар и бивш контрабандист. Поглед към гробището на града разкрива население от гръцки пирати, английски моряци, френски готвачи и български въглищари, наети да поддържат огъня в парните котли на морските съдове. Те са останали в миналото, когато тук е кипял живот. И постепенно е стихвал – след бурите на Първата световна война, след трагедиите и кървищата на Втората. Историята на един изгубен Европолис, родил се много преди раждането на Европейския съюз.
„Европолис, Градът на Делтата” неведнъж получава заслужено признание. Филмът е носител на „Златен ритон“ от Пловдив. Лентата спечели Голямата награда за документален филм на кинофестивала "Волоколамский рубеж" през 2010-а. Президентът на фестивала, забележителната руска актриса Ирина Скобцева, изрази възторзите си от лентата. След почетния диплом от Los Angeles Reel Film Festival филмът спечели голямата награда във Фрайщат, Австрия, наградата Official Best of Fest в Сиатъл и наградата за сценарий на фестивала "Златен витяз". Филмът беше показан на кинофестивалите Planet Doc Review във Варшава, Н2О в Москва, беше селектиран за програмите Docs For Sale на Амстердамския кинофестивал IDFA, Silver Docs на фестивала в Ихлава и беше показан в много градове в Румъния и Полша.
.jpg)
Костадин Бонев: Трудно младите ще се върнат в Сулина - Г-н Бонев, успяхте ли да присъствате на кинофестивала в Лондон, където вашият филм бе отличен?
- Не, не е възможно да присъствам на всички фестивали, където е показван „Европолис, Градът на Делтата” Фестът в Лондон продължава двайсет дни, трудно е за един режисьор да остане там толкова време. Но знам, че филмът е провокирал дискусия. Изпратих писмо до организаторите, те са го прочели на зрителите.
- „Евпополис, Градът на Делтата“ е заснет през 2009-а. Оттогава посещавали ли сте Сулина?
- Ние снимахме две зими поред. После изпратих копия от филма в Сулина. Знам, че героите са го гледали. Но не сме се видели отново.
- Какво според вас е бъдещето на Сулина?
- Младите емигрират, търсят препитание някъде из Европа. В Сулина туризмът не може да се развие, там през лятото е пълно с едни такива едри комари. Потомците на руската общност, които са по-патриархално настроени, много страдат, че децата им бягат. Но друг избор засега те нямат.
- Сулина е в пределите на Румъния. Харесва ли се филмът там?
- На два румънски фестивала много го харесаха, голям интерес предизвика. В една публикация дори бе зададен въпрос: „Филмът „Европолис“, или защо българите обичат Румъния повече от нас, румънците?“ И в Румъния са правени филми за Сулина. Единият разчита на някаква екзотика от рода на пияни руснаци, които гонят прасета из блатата. Имат и един игрален филм, доста любопитен - майка и син от Сулина тръгват за Франция да търсят роднина, за да му вземат наследството. Тази година филмът ще бъде представен в малко градче в Полша, поискаха го, аз изпратих материалите.
