Камен Донев репетира на пълни обороти авторската си пиеса „Кръщене“ в театър „Българска армия“. Творбата е по неговия текст „Живот и здраве” . В същото време театърът извади лятна премиера – комедията „Сега или никога“ на Валентин Красногоров, която братята Веселин и Красимир Ранкови поставиха в екстрени условия. Премиерното представление в събота вечер мина на препълнен салон, а аплаузите нямаха край.
По този повод разговаряме с шефа на „Българска армия“, актьора Мирослав Пашов.

---

- Г-н Пашов, Камен Донев ли ще бъде примамката за публиката във вашия театър през следващия сезон?
- Камен Донев е име, особено привлекателно за публиката, в това едва ли някой се съмнява. Той е трайно свързан с нашия театър, беше на щат в трупата, а в момента играе в три наши постановки. Камен по собствено желание мина на свободна практика, както направиха и други известни и популярни актьори. Но Камен никога не е късал връзката си с нас. Реших да го върна в театъра като режисьор. Камен избра заглавието – пиеса по неговия авторски текст „Живот и здраве“. Пиесата е почти готова като постановка, защото колегите работят много усилено дори в жегите. Сюжетът се върти около кръщене на бебе. В ролите са Йоана Буковска, Тигран Торосян, Екатерина Стоянова, Милен Миланов, Сашо Дойнов, Елена Райнова, Николай Гълъбов и др. През септември ще работят върху детайлите, защото в пиесата има много музика, много движение. Няма да издавам повече подробности, само ще кажа, че зрителите ще се смеят и ще плачат. Това е сигурно!

- „Сега или никога“ мина със страхотен успех. Как успяхте да направите премиера в началото на лятото, при това да напълните салона?
- Преди десет и повече години едва ли бих приел да правя премиера през юни, че и в съботен ден. В събота хората ходят по вили, София се изпразва. Сега обаче ситуацията е друга На хората им се ходи на театър точно в топлото време. Мисля, че ще се наложи да сложим климатици в театъра, за да можем да използваме залата и през юни. Мнозина се връщат от чужбина за ваканция, иска им се да видят какво става по театрите. А не да заварят София опустяла, със затворени театри. Така че вместо да излизаме във ваканция, ние трябва да играем. Тоест съобразяваме се с желанията на публиката.
Знам, че ще се намерят критици, които да ме обвинят, че съм дал зелена улица на лека, неангажираща на пръв поглед комедия! Да, защото на хората им се гледат комедии! Но нашата комедия не е плоска, нито елементарна, не е някаква съшита с бели конци комедия на ситуациите. Красногоров е прекрасен драматург, много популярен и игран в Русия. В „Сега или никога“ има дори философия – философията, че бракът е най-стабилното нещо на света! В текста има много смях, но и много мъдрост! Затова публиката я прие така възторжено.

- Ще отречете ли, че нарочно сте подбрали „звезден състав“ за „Сега или никога“?
- Заглавието си го избраха братята Веско и Краси Ранкови, Краси даже поддържа лична връзка с Валентин Красногоров. Краси има тази година кръгла годишнина, искаше да я отпразнува с брат си на сцената. Всъщност те двамата за първи път играят заедно. Всичко това наистина звучи рекламно, но е много човешко. Вярно е, че като звезди от „Стъклен дом“ Краси Ранков и Стефка Янорова са много привлекателна и атрактивна двойка, я Ярослава Павлова пък е позната на публиката от „Столичани в повече“. Нека зрителите видят своите любимци не само на екрана, а и на живо, в театъра. Гъделът и тръпката са още по-големи! Признавам, че разчитам на тази екранна популярност на актьорите, но пък и те самите са страшно удовлетворени от сценичната си изява.
На Краси и Веско Ранкови пък изказвам дълбока лична благодарност за постановката. Тя се превърна в житейско изпитание за тях, защото репетиционният период съвпадна с тежък момент – почина техният баща.. Но професионалисти от техния ранг са свикнали да преодоляват всякакви трудности.

- Като директор и вие преодолявате немалки трудности в периода на всеобща икономическа криза. Но сте от онези ръководители, които не хленчат, не се оплакват.
- Условията са еднакви за всички. Защо да се оплаквам – дава ни се възможност сами да си избираме репертоара, да експериментираме, да играем и да печелим и уважение сред публиката, и средства! Това са условията на капитализма. Единственото, което ни спасява, е така наречената гъвкавост в политиката. Гъвкавост в избора на репертоар, гъвкавост в подбора на актьори... Това го изисква съвременният мениджмънт на театъра.

- Мнозина директори оправдават повишението на цените на билетите точно с капиталистическите условия на труд. А вие намалихте билетите в края на сезона.
- И това е гъвкавост. Лято е, не плащаме по 8500 лева месечно за парно и топла вода. Както е през зимата. Значи, разходите ни са намалели и можем да си позволим да намалим билетите и да дадем възможност на пенсионерите, които не са гледали всичко при нас, да го направят сега. Въпрос на пресметливост.

- Изглежда, ви бива и за финансист?
- Това е мениджмънт. А по математика бях наистина отличник. Баща ми, Бог да го прости, казваше: „В математиката е бъдещето“. И е бил прав! Като влезе в театъра, зрителят иска да му е топло, стълбите да са измити, столът да му е удобен, озвучаването да е качествено. И едва ли се пита колко струва почистването, какви скъпи прахосмукачки поддържаме, колко сме платили за авторски права. Все математика! Без математика днес в театъра не може!