Изложбата “Памет за признанието”, посветена на 85-годишнината от откриването на къщата-музей на Иван Вазов в София, бе открита в Арт галерията на НДК в рамките на Салона на изкуствата. Бе представена и  най-новата книга на Катя Зографова “Неканоничният Вазов”, посветена на 160- годишнината от рождението и 90 години от смъртта на патриарха на българската литература.
Между многоетажните сгради  в центъра на София достолепно стои домът музей на Иван Вазов, уникален с присъствието си, средоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин. Само няколко дни след смъртта на Вазов на 22 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г., е официално открит първият български литературен музей. Негов първи уредник в продължение на двайсет години е Елин Пелин.
Къщата на Иван Вазов е построена през 1895 г. върху наследствено място и с голям заем, изтеглен от писателя. Тук той живее и работи най-дълго време и създава някои от знаковите си книги: “Скитнишки песни” и “Люлека ми замириса“, “Драски и шарки”, “Видено и чуто”, написва най-известните си исторически драми “Към пропаст” и “Борислав”, комедията си “Службогонци”.
Днес музеят съхранява неповторимата творческа атмосфера благодарение на документалната и битовата си експозиция. На двата етажа в НДК могат да се видят предмети и картини, уникални със своята история. В изложбата “Памет за признанието” са събрани и подредени подаръците, които Иван Вазов е получил за двата си юбилея, сред тях и лични вещи, и картини от Мърквичка и Антон Митов, и поздравителни адреси, шаржове и илюстрации, над петдесет експоната от фонда на първия български литературен музей.