Паметна плоча за писателя Драган Тенев бе поставена на дома му на столичната улица „Цар Иван Асен Втори“. Заслугата е на известния преводач от италиански език и писател Асен Марчевски и на фармацевта Огнян Медаров, който спонсорира начинанието. Така името на култовия автор, когото поколения помнят от книгите и разказите за стара София, стои редом с паметния знак за дъщеря му – актрисата Северина Тенева, която почина много млада от тежка болест.
Драган Тенев е роден през 1919 г. Възпитан в ренесансовия дух на Италия, на италианската литература и култура, той следва юридически науки на Апенините. Изявява се като белетрист и изкуствовед, журналист и писател. С право може да бъде наречен един от последните български енциклопедисти. Мнозина го наричат българския Кенет Кларк, тъй като в книгите си той проследява историята на изкуството, като особено набляга на влиянието на италианския ренесанс върху развитието на световната култура. Автор е на книги като „Стари моментални снимки без ретуш“,“Спомени за стара София“, на фантастичните разкази „През гори и пустини“, „Вечнозеленото клонче“, „Чудната история на изкуството“. По негова идея и с негово участие българската телевизия излъчва незабравимото предаване „Минаха години“, където Тенев разказваше, пееше, танцуваше, веселеше и натъжаваше стотици хиляди зрители. Драган Тенев напусна публиката и читателите си през 1999 година. Мечтата му беше да завещае апартамента си на Съюза на артистите в България, като така почете паметта на дъщеря си Северина, която беше артистка. Асен Марчевски си спомня, че на няколко пъти го е подканял: „Драгане, напиши завещанието за апартамента, нека да има документ черно на бяло“. Но Тенев, с вечното си чувство за хумор, отговарял: „ Не бързайте да ме погребвате, до 2020 година имам още четвърт век, не съм дописал всичко, което съм замислил“.
След неочакваната му смърт през 1999 година уютният апартамент на Драган Тенев бе ограбен. Бяха изнесени всички произведения на изкуството, които той беше събирал през годините, включително книги и негови ръкописи. Така жилището на писателя и до днес седи пусто, покрито с праха на забравата, вместо да бъде преобразено в библиотека на Съюза на артистите в България. Приятели на покойния писател са готови да дадат свидетелски показания за неговото желание - жилището му да стане библиотека на Съюза на артистите. Дали това би могло да се случи?