Елиана Митова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Добра новина за България дойде от Кан - филмът "Писмото" ("Der Brief" или "The Letter") на българската режисьорка Доротея Друмева спечели първа награда за късометражно кино на 64-ото издание на филмовия фестивал. 30-минутната лента е на немски език и разказва историята на млада жена, която научава, че очаква дете. Втората награда в категорията е присъдена на мароканския режисьор Камал Лазрак за филма "Драри", а третата - на южнокорееца Сон Те-гюм за лентата "Нощен полет". Категорията за късометражно кино към филмовия фестивал в Кан е създадена през 1998 г. с идеята да открива нови имена в киноизкуството. Новото и многообещаващо име тази година е Доротея Друмева. Тя е родена през 1978 година, завършила е Езикова гимназия "Екзарх Йосиф" (английска паралелка) в Разград. Учи 2 години социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1999 г. заминава за Берлин, за да учи психология в Хумболдтовия университет, едно от най-престижните висши учебни заведения в Европа. Увлича се от режисура и затова през 2005-а кандидатства в немската академия за кино и телевизия в Берлин. „Класа“ откри Доротея Друмева в Берлин с посредничеството на майка и – г-жа Емилия Друмева, която живее в Разград.

- Здравейте, Доротея! Честита награда! Бихте ли представили „Писмото“ пред читателите на нашия вестник?

- Благодаря за вниманието! Филмът "Писмото" е третата ми курсова работа в академията. Става дума за жена, която един ден чрез бърз тест за бременност установява, че е бременна. Филмът разказва това, което й се случва от този момент нататък, изцяло от нейна гледна точка. На края тя взема решение за аборт. За мен беше важно да разкажа тази история, тъй като абортът е като обществена тема все още табу. Филмът няма за цел да критикува обществото (въпреки че зрителят може да открие и критика, ако я търси). За мен като автор беше по-важно да съм близо до главната героиня във филма, без да осъждам нито един от другите действащи лица в историята.

- Нещо за вашия екип?

- Екипът привлече други студенти в академията за кино и режисура, както и млади хора, запалени по киното. Главната актриса Kaтлийн Моргенеър я открих в една театрална постановка - „Чайка“ по Чехов, и реших веднага, че тя е най-добрият избор за ролята. Грабна ме от пръв поглед, толкова много ми хареса! Снимките продължиха 12 дни, организацията не беше никак лека, защото проектът е с много актьори, сцени със статисти, различни места за снимки.

- Как се почувствахте в Кан, това световно средище на киното, където вие се оказахте победителка?

- Беше много вълнуващо, събрах много впечатления, запознах се с много интересни хора, с авторитети от света на киното. Гледах няколко много добри филма. Моя филм „Писмото“ го представиха в секцията „Cinefondation“, която има за цел да подкрепя млади режисъори. 16 късометражни филма бяха представени в 4 блока в продължение на 3 дни. Моят филм бе показан последен. Награждаването беше предвидено 4 часа по-късно - време, което аз прекарах на плажа.
А грамотата с червена панделка, която съпровожда първата награда, ми я връчи лично президентът на кинофестивала Жил Якобс. Бях много, много щастлива.

- Вие скоро ще се дипломирате. Ще се върнете ли в България, или ще останете в Германия?

- Да, следващият ми проект е дългометражен филм, с който ще се дипломирам. Искам и занапред да правя филми и да работя като режисьор. С удоволствие се връщам често в България, тъй като родителите ми и сестра ми живеят там, а също имам и много приятели. Интересувам се от България и чета в пресата редовно какво се случва там.

- Разчитате ли на подкрепата на вашето семейство?

- Имам страхотни родители и сестра, които винаги са вярвали в мен и са ме подкрепяли във всичко, което правя. Виждаме се поне един път в годината и си телефонираме често.
Любопитно е да узнаем подробности за образованието, което сте получили във филмовата академия в Берлин.
В академията има 4 специалности: режисура, операторско майсторство, сценаристи и продуценти. Обучението се дели на 2 части: първите 2 години всички студенти посещават едни и същи семинари, от третата година нататък обучението се специализира, тоест режисьорите учат режисура, операторите – операторско майсторство, продуцентите – продуцентство. На края на всяка учебна година се снима курсова работа, като последната е дипломният филм. Предимството на нашата академия е, че има само няколко доценти, които са на постоянна работа. Повечето преподаватели идват само за един организиран по тяхна идея семинар, почти всички са практикуващи режисьори, оператори, актьори, монтажисти...По този начин те преподават на базата на собствения си опит и не са само теоретици. В академията има обаче и неколцина много добри филмови теоретици, тъй като е важно не само да снимаш филми, но и да можеш да ги възприемаш и оценяваш. Най-често те показват определен филм и след това го обсъждаме заедно – преподавател и студенти. Един от моите преподаватели в академията е българският режисьор на документални филми Марин Марчевски, който беше един от най-обичаните от студентите преподаватели. Тази година той за съжаление се пенсионира.