Уникалното издание „Другият „Тютюн“, посветено на 100- годишнината от рождението на Димитър Димов, ще бъде представено довечера в 18.30 ч в Чешкия културен център в столицата. Книгата, съставена от Пламен Дойнов и Анна Свиткова, съдържа документи, спомени и аналитични текстове, свързани с драматичната съдба на култовия роман „Тютюн“. Появилата се през октомври 1951 г. творба на Димитър Димов в тираж от 4000 бройки с марката на изд. „Народна култура“ за кратко време се превръща в събитие за читателската общност. В обект на възторг и, съвсем естествено, на колегиална завист. Съюзът на българските писатели (СБП) организира обсъждания, на които литературни критици отричат романа и препоръчват на автора да го преработи. Така започва сагата на „Тютюн“, която се люлее между „Осанна“ и „Разпни го“. „Литературен фронт“ публикува разгромяваща отрицателна рецензия на Пантелей Зарев, а седмица по-късно – положителна, на Никола Фурнаджиев. Официозът „Работническо дело“ се намесва като ментор - публикува неподписана уводна статия, според която романът „Тютюн“ е едно от най-вълнуващите произведения в българската литература, написани след 9 септември. Като се предполага, че във второто издание авторът ще отстрани забелязаните недостатъци! На тридневно партийно събрание в СБП критиците на романа са подложени на остри нападки, като някои от тях са отстранени и от ръководните постове, които заемат. През юни 1952-ра Димитър Димов е удостоен с Димитровска награда за романа „Тютюн“. В следващите месеци авторът дописва нови 250 страници, внася промени в персонажите, както и в сюжета, редактира фрази. За съветник и помощник в тази работа е определен критикът Яко Молхов. В началото на 1954-та романът „Тютюн“ излиза в 20-хиляден тираж в обем от 954 страници. А в края на годината критикът Емил Манов публикува обширна рецензия за творбата, подчертава достойнствата на романа, но определя новото издание като несполучливо.
Оттук нататък в родната литературна критика остава да битува мнението, че „Тютюн“ е важно и значимо произведение, което трябва да бъде четено и изучавано. Това е външната, видимата страна на случая. Между датите, събитията, имената и текстовете гъмжи от непублични или полупублични тайни.
Именно новото издание „Другият „Тютюн“ се опитва да хвърли реална светлина върху тях и да ги осмисли от гледната точка на съвременния читател. Логично е да си зададем въпроса какво преживява писателят Димитър Димов, докато го възхваляват или оплюват? Как се отразява всичко това върху неговото семейство? Какво се говори неофициално в средите на интелектуалците? Тоест как тоталитарната система използва за свои цели един голям творец, без да я е грижа какво ще се случи с неговия талант в бъдеще време! Книгата излиза с логото на „Несарт“ и „Монд дипломатик – България“, с подкрепата на Национален фонд „Култура“, „Евробет“, а разпространител е ИК „Изток-Запад“. В представянето й довечера участват проф. Ивайло Знеполски, проф. Михаил Неделчев, доц. Георги Лозанов, д-р Йордан Ефтимов, д-р Георги Господинов, Митко Новков, Теодора Димова, Марин Бодаков, Георги Тенев, Сибила Димова и др. Водещ на вечерта е актьорът от Театър „Българска армия“ Милен Миланов, който е и издател на книгата.


Милен Миланов: Димитър Димов не прави компромиси

---

Актьорът Милен Миланов, председател на фондация „Аскеер“, единствено пред „Класа“ сподели защо проявява толкова голям интерес към случая „Тютюн“ и съдбата на писателя Димитър Димов.

- Г-н Миланов, кое ви подтикна да издадете сборника „Другият „Тютюн“?
- Безспорно Димитър Димов е един от колосите на българската литература. Но не издавам книгата само заради това. Имам вродено чувство за памет, за традиция. Убеден съм, че отстояването на традициите е нещо, което може да осмисли живота на всеки човек, още повече – на твореца. Ако събитията около издаването на „Тютюн“ се бяха случили в Русия, Германия, Франция , Англия, историята щеше да послужи за създаване на романи, филми, пиеси. У нас не е така. В България нямаме това чувство за памет.

- В какво се състои уникалността на изданието?
- То вади на показ десетки нови документи от Централния исторически архив и Музея на Димитър Димов. В него е включено и едно изключително сериозно научно изследване на един от съставителите, Пламен Дойнов.

- Какво не знаем още за Димитър Димов?
- Писмата на Вълко Червенков до Димитър Димов и на Димитър Димов до Червенков, стенограмите от партийните събрания в Съюза на писателите до голяма степен се знаят от специалистите. Но от малка част специалисти. За първи път тези документи излизат систематизирано. В този смисъл изданието е много полезно за поколенията.

- Получава ли Димитър Димов приживе реабилитация?
- Да. Но машината е много сложна. Правят го лауреат на Димитровска награда точно за романа „Тютюн”, но в същото време го убиват като писател. Машината мачка по особен начин. След „Осъдени души”, „Поручик Бенц” и усложненията около „Тютюн” писателят вече няма този размах и свобода. Самата Теодора Димова, дъщеря му, казва: „Те убиха баща ми с този случай.”

- Защото го заставят да промени финала на романа?
- Не, не само финала. Карат го да промени цели сюжетни линии, да наблегне, да развие образа на работническата класа. Основните критики са, че отрицателните образи предизвикват повече внимание у читателя. В отговора си на критиките Димитър Димов дава нещо като отчет: „Аз се съобразих с критиките, развих линии, уплътних образи... но да знаете, че аз нищо не мога да направя, за да променя езика и стила си. Това ми е непосилно.”
Затрогващо, ужасяващо и същевременно устойчиво. Надали има по-голямо противопоставяне на господстващия тогава постулат на соцреализма. Нещо много интересно за съвременно изследване, не само литературно.

- В съзнанието на поколения читатели и зрители си остава онази променена версия, остава Невена Коканова, остава филмът, който всички познаваме.
- Да, но нито един филм не може да има мащаба на романа, по който е създаден. Това се отнася и за „Тютюн“. Романът е нещо далеч по-разгърнато, по-дълбоко, по-сложно. Филмът беше прекрасен, ще го помня винаги. Ще помня винаги и романа. И двата романа. Но случаят „Тютюн“ е нещо, което ще помня не само като читател, ценител и естет, а като гражданин.

- След излизането на новата документална книга за случая „Тютюн“ ще поискат ли хората да прочетат оригиналната версия на романа?
- Не знам. Би трябвало. Държа да кажа, че и двете версии на „Тютюн” са оригинални – и преди преработката, и след това. Авторът не е направил творчески компромиси.