Започнах да пиша, защото изпитвах непреодолима нужда да го правя. С тия думи световноизвестната мексиканска писателка Лаура Ескивел обяснява на Хуан Карлос Перес от екипа на BBC Estudio 834 страстта си към литературното творчество. Прочутата авторка идва у нас в края на месеца, за да участва в церемонията по връчване на наградите M-Tel Media Masters 2011 на 27 април. На 28 април Лаура ще присъства на среща със свои почитатели в книжарница „Пингвините“ в подлеза при СУ, организирана със съдействието на изд. „Колибри“, което държи правата и за България.
Лаура Ескивел, чийто роман „Като гореща вода за шоколад“ е повратна точка в литературата на деветдесетте години на 20-и век, е автор и на книгите „Малинче“,  „Съкровени вкуснотии“, „Законът на любовта“ и „Със скоростта на желанието“, издадени на български от ИК „Колибри“. На пазара вече е и книгата „Със скоростта на желанието“, излизала през 2001 година като „Раздавачът на щастие“. Тази книга се преиздава от „Колибри“ с ново заглавие „Със скоростта на желанието“ и с нов превод на София Каталан, „Колибри“ преиздаде с нова корица и емблематичната „Като гореща вода за шоколад“ в превод на Илинда Маркова.

- Как ви завладя литературната искра?
- Докато бях омъжена за Алфонсо Арау, пишех за детски телевизионни програми. Мъжът ми ми даде опората да започна да пиша по-сериозно. Изведнъж се оказах затрупана със сценарии за детски предавания, цял кашон напълних с тях, а нямаше шанс да бъдат реализирани. Почувствах се пренебрегната и тогава седнах и написах „Като гореща вода за шоколад”. Този роман ми беше нужен на самата мен – мислех си, че става за филм, който никога никой няма да заснеме. Но аз разполагах с всичката свобода на света да си напълня филма с персонажите, които харесвах, с местата, които обожавах, без да си късам нервите или да воювам с продуцент, който да ми обяснява какво може и какво не може, защото бюджетът не го позволява.

- Вашите творби имат едно много ценно качество, могат да бъдат разказвани. Как го постигате?
- Баща ми си играеше много с нас, докато бяхме малки деца. Разказваше ни истории и ние ги записвахме на един голям магнетофон. Чувствахме се много щастливи в онова далечно време. Аз самата обожавам да разказвам истории и го правех с увлечение, докато бях учителка. Какви истории ни разказваше баща ни? Знайни, познати, традиционни. Но и такива, които се раждаха на базата на преживяното, на това, което ни се случваше във всекидневието. . .

- Най-популярният ви роман, „Като гореща вода за шоколад” е изграден върху рецепти. Как ви хрумна идеята да го построите по този начин?
- В моето семейство кулинарната традиция е много, много силна. Винаги ми се е искало да пренеса тази кулинарна традиция, омесена с миналото на семейството ми, в серия разкази. Когато започнах да го правя, си дадох сметка, че ще е много трудно, защото имам много дълбока сантиментална връзка с всеки персонаж и с всяка рецепта. Затова си измислих едно въображаемо семейство, в което рецептите също са били изключително важна част в битието, през годините. Избрах най-важните рецепти от кухнята на моето семейство.

- Какво е за вас кухнята?
- Голямата алхимическа лаборатория. Свято място, където човек не само е в контакт с четирите елемента, които изграждат света, не само си играе с тях, но и влиза в някакво тайно общуване, единение с истинските ни корени и с нещо отвъд тях. Това е място, където се случват твърде много неща. Но прекалено материалният свят, в който живеем днес, сякаш не се съобразява с това пространство, защото дейността, където там се разгръща, няма икономическа възвръщаемост.

- Това означава ли, че за вас кухнята е равнозначна на литературата? Кухнята е акт на творчеството.
- Да, и двете са еднакво важни – и литературата, и кухнята. Кухнята е свещено действие. За да го обясня по-точно, ще цитирам един дзен анекдот. Трима зидари работят. Слепват тухлите една над друга. Питат първия: Какво правиш? Лепя тухли, казва той. Питат втория за същото. Той казва, че издига стена. Питат третия, а той отвръща :Строя катедрала! Значи, ето ти три различни обяснения, три различни гледни точки за едно и също действие. Пренасям тази мъдрост в кухнята. Актът на готвенето е любовен акт. Всичко, при което две неща се сливат в едно, си е любовен акт. Все едно да запитаме три жени, които готвят, какво правят. Първата ще каже, че не прави нищо, втората – че приготвя храната за семейството си, а третата – че изпълнява церемония за сливане с универсалното. Мисля, че в наши дни кухнята е последният продукт, който цивилизованият свят ни дава, за да можем да бъдем щедри.

- А връзката между литературата, кухнята и любовта?
- Актът на готвене е любовен акт. Литературата е същото – любовен акт. Тия две неща ни правят хора.

- Има ли място за мъже в кухнята?
- Въпрос на култура. Получавам писма от много мъже, които са прочели моя роман и затова са погледнали с други очи към кухнята, или просто са влезли в кухнята. И се чувстват щастливи, и са се обогатили духовно, намерили са себе си.

- Има ли според вас разлика между мъжкото писане и женското писане?
- Да, аз намирам разлика в подхода към темите. В подбора на материала, в разработката. Но това няма нищо общо с пола на автора. Има женска проза, написана от мъже, и мъжка проза – сътворена великолепно от жени. По-скоро може да се говори за интимното и публичното. Интимните пространства се свързват с чувствеността, с живота, с един порядък, който е в голяма степен космически.

- Как се промени животът ви след излизането на „Като гореща вода за шоколад”?
- Драстично. Светът нахлу в личното ми пространство. Вече не можех да си разпределям времето, както по-рано. Не можех да се занимавам с това, което ми се искаше. Вече нямам необходимото време, за да се посветя на кухнята, или на другите творчески дейности, които обичах, както го правех по-рано. Вярвам много в онази литература, която приобщава хората един към друг, която докосва сърцата им, която ни кара да се усещаме частица от всичкото. Това е литературата, която правя и в която вярвам. Не харесвам литературата, която изключва хората, която е предназначена само за групички, които живеят, озарени от собствения си Олимп, откъснати от хората.

- Лаура, коя е любимата ви рецепта?
- Уф, нямам такава! Аз наистина се наслаждавам много на живота. Ако ме попитате коя е любимата ми кухня, също ще ме затрудните.

- Посъветвайте нещо хората, които ви четат?
- Наистина, или на книга?

- Ами и по двата начина!
- Да забравят рецептите! Това е моята рецепта!

---

„Като гореща вода за шоколад” я направи прочута

---

„Като гореща вода за шоколад” е първият роман на Лаура, който се превърна във феномен на мексиканската литература. Заглавието препраща към идиоматичен испански израз, който означава крайност на чувствата. Асоциира се с точката на кипене при гняв, страст или чиста сексуалност. Всяка глава от романа започва с готварска рецепта и в това няма нищо изненадващо, тъй като голяма част от действието е съсредоточена в кухнята - сърцето и душата на традиционното мексиканско семейство. Тита, най-малката дъщеря на богат скотовъдец, отрано знае каква съдба й е предопределена – тя ще остане неомъжена, за да се грижи за майка си, докато е жива. Когато Тита се влюбва в Педро, майка й бърза да попари любовта й и тиранично урежда брак между по-голямата й сестра Росаура и любимия на Тита. Но Тита има едно несъкрушимо оръжие – нейните готварски умения. Авторката си служи с похватите на магическия реализъм, познат ни от много други латиноамерикански автори, за да превърне контакта на Тита с храната в нещо чувствено и често взривоопасно. На практика книгата е много повече от рецепти и любовна история. Вътре има и от онези скрити предписания как да храниш душата си и да откриеш пътя обратно към себе си. Единствената изписана некулинарна формула обаче е за кибрит, защото всеки от нас разполага с определен брой клечки, които различни искри в живота ни разпалват, за да ни дарят със светлина, топлина и емоция. Книгата получава своята филмова адаптация през 1992-ра - годината, в която излиза и английският превод на книгата. Сценарият е писан от самата Ескивел, а нейният тогавашен съпруг Алфонсо Арау е режисьор. Филмът печели всички 11 международни награди и отличието за чужд филм с най-високи приходи в САЩ. През 1994 г. Ескивел е първата чужда писателка. която печели престижната американска награда "Книга на годината на книгоразпространителите". Романът на Лаура Ескивел се превърна в бестселър и нареди авторката в първата редица на големите латиноамерикански автори редом с Гарсия Маркес, Варгас Льоса, Исабел Алиенде.

---

Пиратски БГ скандал

---

Дни преди Лаура Ескивел да кацне у нас за първи път, избухна пиратски скандал, свързан с издаването на нейна книга. От ИК „Колибри” в отворено писмо до медиите обвиняват изд. „Бард”, че се опитва да пласира издание, за което няма авторски права. Вече седем години „Бард” продава книгата „Раздавачът на щастие”, за която от „Колибри” са си заплатили.
Според собственика на издателството Раймонд Вагенщайн от 2011 г. „Колибри” притежава правата на всички книги на Лаура Ескивел, включително и на първоначално издадената от „Бард” „Раздавачът на щастие”. Договорът за нея е сключен през 2001 г. с тригодишна давност и е изтекъл през 2004 г. През 2006 г. „Бард“ пуска на пазара ново издание на книгата, а през февруари 2011 г. – и нов тираж.
За случая е информирана агенцията на Лаура Ескивел Casanovas & Lynch, откъдето са категорични, че „Колибри” са носители на правата и имат право да съдят „Бард”. След колегиален разговор управителят на „Бард“ Йордан Антов обещава да изтегли книгата от пазара. Дни по-късно на сайта на „Бард” се предлага същото издание, но този път като подарък за следващите 250 читатели, които направят поръчка.
Вагенщайн напомня, че „заради подобни балкански (и бакалски) хитрости вече близо двайсет години в България не може да бъде издаван Габриел Гарсия Маркес”. След сигнал до асоциация ”Българска книга” офертата за „„Раздавачът на щастие” все пак е заменена просто с „книга”.