“Дай, за да получиш!” е малка история за голямата бизнес тайна. С българското си издание празнува своеобразно пълнолетие – българският език е 18-ият поред, на който е преведена книгата. Авторите Боб Бърг и Джон Дейвид Ман анализират настъпването на новата епоха в бизнеса. Те отговарят на простичкия въпрос какво трябва да направиш, за да ти тръгне успешно бизнесът. “Дай, за да получиш!” е определена за бизнес бестселър на Wall Street Journal. Книгата се появява у нас с логото на изд. „Кръгозор“.
Боб Бърг е адвокат, защитник и поддръжник на системата на свободното предприемачество. Една от основните му цели е да подтикне хората и различните общности към израстване и развитие чрез прилагане на принципите, заложени в „Дай, за да получиш”. Той използва своите способности, широки контакти и духа на идеята go-giver (да даваш) в полза на множество благотворителни каузи. Избиран е за почетен мъж на годината на редица благотворителни организации. Боб е работил като консултант на мнозина съвременни бизнес лидери, спортисти и политици. Джон Дейвид Ман основава и пише в Solstice, списание за здраве, храна и проблеми на околната среда; неговата поредица от статии за климатичната криза печели широко обществено внимание.

---

Автомобилът мина през голямата метална порта и се насочи към центъра на града. Джо мислеше за краткия си разговор с Рейчъл и реши да попита Пиндар за нея.
Родена и израснала в беден квартал, Рейчъл започнала да работи, за да издържа семейството си, едва петнайсетгодишна. Вършела всякаква работа – чистела къщи, поддържала градини, била секретарка, сервитьорка, готвач в заведение за бързо хранене, работела в строителството, боядисвала къщи... В края на краищата успяла да спести достатъчно, за да завърши колеж.
Някои от задачите, които поемала, й харесвали повече от други. Но се отнасяла към всяка една от тях, като че ли й е любима. Правела го, защото знаела, че независимо колко й харесва конкретната работа, това било възможност да оцелява, спестява и служи.
– Да оцелява, спестява и служи? – намеси се Джо. – Звучи ми като някакво мото.
– Би могло да бъде – съгласи се Пиндар. – Това са трите универсални причини да работиш. Оцеляването – да задоволиш основните си нужди за живеене. Да спестяваш – да отидеш отвъд основните си нужди и да подобриш живота си. И да служиш – да допринасяш за света около теб.
Джо си спомни за разсъжденията на Никол Марин относно страха от успеха. „Не ми служеше“, беше казала тя.
– За съжаление – продължи Пиндар, – повечето хора прекарват целия си живот, фокусирани върху първото. Малък брой хора се фокусират върху второто. Рядкост са онези, които са наистина успешни – не само финансово, но истински успешни във всеки аспект от живота си. Те държат вниманието си фокусирано изцяло върху третото.
Да оцеляваш, да спестяваш и да служиш.
Джо остави трите думи да се слегнат в съзнанието му, докато Пиндар продължаваше разказа си за Рейчъл.
Преди около година Директора си купувал книги от местна книжарница с кафене, където Рейчъл се била издигнала до мениджър. След покупката той се спрял при нея да си поръча кафе.
– Тъкмо съм сложила нова кана – казала му Рейчъл. – Ако не бързате, може да поседнете в някой от фотьойлите за четене, а аз ще ви донеса кафето, щом стане готово.
Пиндар останал впечатлен от отношението на младата жена. Бил още по-впечатлен, когато опитал кафето. Рейчъл имала непогрешим усет, когато ставало дума за отлично кафе. Имала инстинкт да подбира, смесва, изпича и смила зърната, за да извлече най-добрите им аромати и вкусове. Притежавала усета на майстор занаятчия, що се отнася до идеалното съотношение между температура и време на приготвяне. Знаела как да поддържа машините в идеална чистота, без следи от нагар или остатъци от кафе, и как да подбира най-добрите източници на вода. Кафето й винаги имало добър вкус – било повече от вкусно.
– И ако някой я попита за тайната й, тя просто се усмихва и казва, че има една осма колумбийска кръв – вметна Директора.
Пиндар и съпругата му търсели заместник на личния си готвач, който тъкмо бил приел поста главен готвач в петзвезден хотел. Човек, който можел да прави толкова добро кафе и умеел да готви, бил идеалното попълнение за Пиндар. А и тя току-що била завършила последния си семестър в колежа, така че била на разположение. Наел я на секундата.
Така младата жена бързо се превърнала в любимка на всички, които посещавали дома на Пиндар – постоянен поток от бизнес партньори, клиенти и шефове на най-големите компании в страната. Някои от тях дори намекнали, че ще се опитат да откраднат Рейчъл от Пиндар, но той шеговито ги предупредил, че направят ли дори един опит, ще трябва да се лишат от консултантските му услуги. Когато чул това, един от изпълнителните директори отпил голяма глътка „световноизвестно“ кафе и промърморил, че вероятно ще го преживее.
Пиндар се закикоти на шегата си, а Джо се присъедини към смеха му. Струваше му се, че има нещо недовършено в историята на Рейчъл, но трябваше да почака. Бяха пристигнали...