Кога е успешна една кариера и кога – не? Как да превърнем неуспеха в успех? Късно ли е да започнем нов бизнес, ако сме прехвърлили 60-те? На тези и други подобни въпроси отговарят в „Да не ти пука, давай напред” Марк Томпсън и Бари Пърсъл.
Авторите ни съветват да не изпускаме нито една нишка от мечтания живот! Най-впечатляващото е, че те са го постигнали. А това, че не говорят „празни приказки”, става ясно от личните им постижения.

---

Защо след като работата е толкова важна за нас, според проучване на Би Би Си трийсет и пет процента от хората я „мразят“? Британците посвещават най-много часове на работа от всички европейци – средно 41,1 часа на седмица – и разполагат със сравнително малко свободно време. Същевременно изглежда, че милиони от нас имат работа или кариера, която не харесват. А ако не харесвате работата си, значи губите значителна част от живота си, която никога няма да си върнете.
Има много причини, поради които хората остават на работа, която не харесват.
• Човек лесно се оставя на течението, но то може и да не ви отведе никъде. Те създават ефекта на вълната: не искат да пробват това, не могат да направят онова и т.н. Тъй като не желаят да излязат извън досегашната си зона на действие, търсят си извинения и се придържат към познатото.
• Работодателите често твърдят, че много хора – най-вече онези, които завършват обучението си в училище или в университета – смятат, че светът им е длъжен. Те настояват за повишения и по-високи заплати скоро след като постъпят на работа, преди още да са се доказали. А ако им бъде отказано, остават разочаровани и нещастни.
• Когато нещата не вървят добре, много хора обвиняват други за това. Виновни са им всички и всичко, от компютри до обществен транспорт и хората около тях. В края на краищата, най-добре е да носите отговорност за положението, в което се намирате, за да успеете да предизвикате промяна.
• Много хора напускат училище и постъпват на първата попаднала им работа, без да планират или обмислят. Вместо това би трябвало да се възползват максимално от положението, в което са се озовали. Някои от тях се справят чудесно и изкарват доста пари. С течение на времето хората се променят. След години може да открият, че работата им не е за тях. Хубавото е, че винаги има възможности за онези, които искат да се възползват. Надраснете работата, която вършите, и шансът ви за повишение ще се увеличи.
• Онези, които поемат отговорности като ипотеки, скъпи автомобили и семейство, често се чувстват длъжни да вършат работа, която мразят, защото тя означава да поддържат определен стил на живот и финансова сигурност. Те започват да робуват на доходите си и също като роби на римски боен кораб нямат друг избор, освен да продължат да гребат.
• Лошото финансово положение задължава много хора да вършат омразна работа, въпреки че предпочитат да се занимават с друго.
• По-старите може да решат, че са закъснели и не са в състояние да започват отново. Прави ли са, или просто сами си пречат?


Бари Пърсъл

Винаги сте на „подходящата възраст“ за ново начало. Знам го много добре. На шейсет и пет ме чакат не един и два вълнуващи проекта, с които да се заема. Приятно ми е да преоткривам себе си и да постигам нови висоти. Новите възможности ме изпълват с енергия и ме мотивират. Сам се изстрелвам напред, нямам нужда някой да ме тласка.
Заобиколен съм от приятели пенсионери, напълно убедени, че на хората на нашата възраст „им е минало времето“. Някои се изненадват колко съм зает, според тях би трябвало да „намаля темпото“. Подобно отношение ме озадачава, но разбирам как са стигнали до него. Обществото ни притиска да се оттеглим както от живота, така и от работата, когато станем на шейсет. От нас се очаква да се влеем в армията по „халати и чехли“. Непрекъснато ни подтикват да очакваме годините на пенсия, сякаш всичко преди тях е досадно и неприятно!
Според мен, ако някой очаква пенсията с нетърпение, значи е бил нещастен на работното си място. Какво му е хубавото?
Та това е трагична загуба на време и талант.
Освен това открих, че когато остаряват, повечето хора се страхуват от последствията, ако се заемат с нещо различно. Те чувстват, че времето им за действие е отминало, че е твърде късно да променят посоката на живота си. Вместо да се протегнат към небето, те се снишават.
Това много ме натъжава, защото не е истина, че възможностите за постижения в работата изчезват с възрастта. Няма да отричам, че възрастова дискриминация все още съществува, въпреки това има предостатъчно възможности. Някои работодатели като например „Би енд Кю“1 редовно назначават хора на възраст. А винаги остава и възможността да започнете свой бизнес.
Някои известни и преуспели хора са започнали сравнително късно. Носителката на наградата „Пулицър“ Ани Пру пише първия си роман, когато наближава шейсетте. Уинстън Чърчил е навършил шейсет, когато става министър-председател.
Известната американска художничка Баба Моузес2 започва да рисува, когато навършва седемдесет, след като е престанала да се занимава с бродерия заради артрит.
Защо те да могат, а вие да не можете? Като дългогодишен предприемач, в момента движа три различни начинания, а има още много неща, които възнамерявам да направя. Нека бъдем честни. Все още не мога да си представя как изживявам остатъка от дните си, седнал в оранжерията с чаша чай в ръка, докато решавам судоку.
• За някои хора нещастният живот на работното място е просто досадно разклонение на изпълнен с удовлетворение и лукс личен живот. Промяната и самоусъвършенстването не са за всеки: ако ви мотивират парите и материалните придобивки, има смисъл да се стремите към блясъка им, вместо към потискащото ежедневие на работа.
За съжаление, ако продължавате да вършите работа, заради която се чувствате нещастни, ще страдат и семейството ви, и самата работа. А пък когато получите недостатъчно висока оценка за постигнатото или не ви повишат, ще бъдете още по-нещастни и нишките на кариерата ще започнат да се разпадат.
Кое предпочитате: добре платена работа, която не ви допада, или работа, от която изкарвате по-малко, но пък ви удовлетворява? Помислете добре над решението си. На всяка цена трябва да си зададете този важен въпрос, тъй като ценностите, на които държите, ви определят като човек.