Сред подбраните автори се открояват имената на Анди Уорхол, Уилям де Кунинг, Джаспър Джонс, Доналд Сълтън, Джим Дайн, Робърт Лонго, Кийт Харинг. Наред с тях са представени живопис и графични творби на съвременни художници, също съставна част от развитието на американското изкуство. Става дума за много популярния у нас Хънт Слонъм, прочутия в цял свят български авангардист Христо Явашев – Кристо, нови платна на Хубен Черкелов, който живее и твори в Ню Йорк, както и за белгиеца Дон Кен, чието творчество също е свързано с американския поп арт.
Експозицията обхваща и представя едни от най-бурните и динамични години от историята на съвременното американско изкуство. След войните именно там се зараждат и утвърждават художествени направления и автори, чиято проява и разрастване ще превърне Ню Йорк в новия водещ център на арт живота. Редица европейски художници като Ив Танги, Марк Шагал, Марсел Дюшамп, Пит Мондриан и много други са привлечени към многоликия град и отиват да живеят и да творят в Ню Йорк.
Формират се няколко нови художествени движения. Едно от най-популярните сред тях е абстрактният експресионизъм, характерен с емоционалната интензивност на изображението и нефигуралната естетика на европейските абстрактни движения. От 40-те години нататък Де Кунинг става водещ представител на това течение, в което творят също автори като Джаксън Полак, Барнет Нюман и др. Характерни за този период художествени движения са „екшън пейнтинг” (Action painting), „колорфилд пейнтинг” (Color field painting). Поп артът също се заражда в средата на 50-те в Англия и се развива в края на десетилетието в Съединените щати. Свързван с неодадаизма, акцентиращ върху самото произведение на изкуството, а не върху концепцията за него е Джаспър Джонс, чието най-известно платно е американският флаг, както и сериите с цифри и мишени. Друго култово име - Джим Дайн, фокусира интереса си към широкото поле от образи на популярната или консуматорска култура. Ярък представител на следвоенното американско изкуство е и Робърт Лонго. Неговите творби са изградени с помощта на ясни, насечени форми, създаващи зрително усещане за триизмерност. Съвременното американско изкуство в изложбата е представено от Доналд Сълтън, познат с многобройните си натюрморти и абстракции, изпълнени с контраста на ярки цветни петна и черни форми.
.jpg)
Робърт Марс: Изкушава ме стилистиката на българската роза Робърт Марс се радва на голям успех в Щатите и на международно ниво. Изкуството му е представено в галерии по целия свят - Токио, Мюнхен, Портланд, Ню Йорк, Сиатъл, Лос Анджелис, Аспен, Ванкувър, Мелбърн, Бостън, Лондон и Атланта.
Голямо вдъхновение за Марс е епохата на 50-те и 60-те години.
Знаците на рекламната индустрия, големите лимузини, специфичната архитектура, дизайн и типография, крайпътните мотели по междущатските магистрали са доминиращи образи в колажите му, отражение на уникалната идентичност на недалечното минало.
“Звездните” икони и легендарни образи на Америка в картините на Марс будят чести сравнения с идеолози на поп арта като Робърт Раушенбърг и Анди Уорхол.
- Г-н Марс, как оценявате проекта на Музейната галерия за модерно изкуство, в който участвате и вие?
- Очарован съм. Екипът на галерията ме спечели с професионалното си отношение към работата. Деница е включила в експозицията велики художници, които винаги са ме вдъхновявали. Това са имена, особено ценени в Америка.
- Специално за изложбата вие създадохте лимитирана серия с български мотиви. Бихте ли използвали такива мотиви и занапред?
- Всичко у вас много ме впечатлява. Бих използвал елементи от българската роза. Много са интересни и вашите религиозни мотиви, но не бих се осмелил да посегна към тях. Ценя българското изкуство – поне това, с което съм се срещал. Например творбите на Хубен Черкелов, с когото държим съседни офиси.
- Виждаме в една от творбите ви „живот”, изписано на български. Както и един много популярен символ – сърп и чук.
- Нарочно живот е изписано с кирилица. А що се отнася до сърпа и чука, то това е част от историята, а историята не бива да се забравя.
- Знае се, че ваши творби присъстват в авторитетни музеи и в частни колекции. Кои богати хора купуват картините ви?
- Не ми се иска да споменавам имена. Става дума за договореност с колекционера, която трябва да се спазва.
- Имате среща с деца и студенти, които се интересуват от изкуство. Какво ще им кажете?
- Иска ми се да им помогна да усетят по-пълноценно удоволствието от досега с изкуството.
Интервюто взе Елиана Митова
