Елиана Митова

Фондация „Америка за България” отново е във фокуса на общественото внимание с амбициозен проект за съвременния балет, чиято реализация започва през април. С него фондацията продължава серията от уникални културни инициативи, които през последните две години се превърнаха в своеобразен акцент в духовния живот на България. Създадена през 2008 г., фондация „Америка за България” е плод на успеха на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), основан от САЩ чрез Американската агенция за международно развитие.
С ресурс от 400 милиона щатски долара фондацията допринася за просперитета на България и представлява непреходен символ на поетите от САЩ ангажименти към един важен съюзник. Изпълнителен директор на фондация „Америка за България” от нейното основаване е г-жа Десислава Тальокова - възпитаничка на СУ „Св. Климент Охридски”, магистър по международни отношения от университета „Джорджтаун” във Вашингтон. Била е мениджър в Българо-американската кредитна банка и дългогодишен координатор на американски проекти за техническа помощ, подпомагащи прехода на България към пазарно ориентирана икономика. Специално за „Класа” г-жа Тальокова разказа за настоящите и бъдещите проекти на фондацията.

- Г-жо Тальокова, представете основните направления, в които работи фондацията?
- Работим в шест основни области – изкуство и култура, образование и библиотеки, социална сфера, гражданско общество, археология и културен туризъм, земеделие и околна среда. Нямаме приоритети между тях, те са избрани от борда на директорите, след като са проучени обществените нужди. Принципът е да подпомагаме това, което прави България уникална - образованието, културата, земеделието, природните ресурси, богатата археология. Не даваме приоритети на нито една от тях - това че обемът на финансиране на даден етап е различен, се дължи на факта, че проектите са различни по продължителност и по брой. Например когато говорим за образованието, проектите са съобразени с учебната година – с нейната продължителност, с обновяването на учебната база, което сe стремим да става през ваканциите, така че да не нарушава учебния процес. Имаме проекти, които продължават само месец, а най-дългите стигат до пет години.

- Как разработвате проектите, предназначени за ромското малцинство?
- Основната ни интервенция е чрез образование, което започва в най-ранна детска възраст. Голяма част от проектите ни са свързани с възможността ромските деца да посещават детски градини и там непременно да има преподаватели, които да им помагат с обучаване по български език. Наясно сме, че много от ромските деца не владеят добре български език и това определено им пречи в живота. Това не означава, че пренебрегваме другите деца. Един мащабен проект, който се нарича „Заедно в час”, е направен по американски модел. Прилагаме го от лятото на миналата година. Набираме мотивирани млади хора, амбициозни, успели български младежи и девойки, които са готови да преподават в райони със социални и икономически предизвикателства. Този проект ще обхване абсолютно всички български деца, независимо от етническата им принадлежност. Стремим се да бъде полезни както на тези, които изпитват затруднения, така и на най-талантливите деца. Обиколили сме почти всички училища по културата, обикаляме селскостопански училища в страната, видели сме отблизо езиковите и математическите гимназии както и среднообразователните училища. Предвиждаме дългосрочна подкрепа за българските олимпийски отбори по природни науки, които подкрепяме вече втора година. Така се стремим да постигаме равнопоставеност в нашите проекти.

- Нашумяха културните инициативи, организирани от фондацията – става дума за елитни музикални фестивали, за великолепния Американски сезон в Народния театър. Как решавате какво точно ще правите в сферата на духовността?
- Стратегията ни е в три насоки – първата, да подкрепяме начинания, които са вече утвърдени. Например обичаните и популярни фестивали като „Аполония“, която две години получава помощ от нас. Подкрепяме фолклорния фестивал в Копривщица, който всеки пет години събира участници от цял свят, театралния фестивал „Варненско лято“. Това са културни събития, устояли на предизвикателствата през годините.
Втората насока е запазената марка на фондацията – уникални фестивали като Фортисимо фест, Фестивала на независимото американско кино, Американския сезон в Народния театър и „Музиката на Америка” с Кантус Фирмус. Инициативата за тях идва от креативни и отдадени на работата си хора и институции в България, които имат визия и капацитет за промяна. На тях ние предлагаме не само нашата финансова помощ, но и участваме във всеки един етап от планирането на дадено събитие.
Третата насока е образованието на децата чрез изкуството. Опитваме се да култивираме бъдещата публика на стойностни културни събития. С приходите от продажбата на билети от Фортисимо фест финансирахме един нов проект, дело на Максим Ешкенази - Фортисимо в клас. Музиканти от Софийската филхармония влизат в часовете по музика на учениците от 4- ти клас на 73-то училище. Това се случва всеки понеделник. Досега са минали уроците за цигулката, виолата, контрабаса, духовите инструменти. Музикантите разказват по увлекателен начин на децата как се ражда класическата музика. Не можете да си представите блясъка в очите на тези деца, когато се срещнат на живо с млад музикант, професионалист, който изглежда почти като тях, не в официалния черен костюм. Той обикновено носи два инструмента – своя, на който свири, и още един, на който децата се опитват да направят нещо. Така се стремим да ги запалим и да им покажем, че класическата музика не е нещо чак толкова сериозно, което само възрастните могат да оценят. Този проект ще завърши с голям концерт в залата на музикалното училище Преминалите през обучението ученици ще дойдат в залата, водещ ще е Любо Нейков, за да бъде всичко увлекателно и атрактивно. Сред оркестъра на сцената децата ще видят и познатите им вече музиканти.
Един проект с музикалното училище привлече Хилда Казасян, Боби Йоцов, Наско Янкулов, които направиха „Сцена Академия”. Става дума за поредица от концерти в музикалното училище с известни и обичани български изпълнители от всички жанрове. Новото им начинание се нарича „Джаз в голямото междучасие“, което ги отведе в 1-во училище и Френската гимназия. Подреждат своите инструменти в училището и докато трае междучасието, свирят джаз – тоест показват на децата, че освен чалга, има и нещо друго! Посрещат ги много възторжено.

- Явно умеете да обвързвате и най-амбициозните си проекти с образованието на подрастващите. Това типично ли е за американското общество?
- Пример за начина, по който обвързваме проектите си с образованието на малките, е подкрепата ни за международния фестивал на стъклото. Специалността е много перспективна, високо платена на Запад, но не съществува в България. Идеята за фестивала бе на галерия „Аросита“, но участваха и ученици от училището по приложни изкуства „Свети Лука“. В резултат ще помогнем на училището да оборудва едно цяло пространство, за да могат да включат една нова специалност – „Стъкло”. Ще продължим да работим с децата, така че от малки да се запалят по изкуството. Защото истинската публика се възпитава още в детството. В същата насока е и проектът за детските кътове в музеите. Вече направихме първия детски кът в регионалния изторически музей в Благоевград. Това е много популярно в Америка – освен че там съществуват чисто детски музеи, във всеки по-голям музей има и детски кът. Целта е децата да възприемат археологията или природните науки по достъпен начин, чрез игри. Има например пясъчник, където са заровени макети на кости от динозаври. Децата могат да си ги изровят сами. Направихме детския кът в Благоевград, а посещаемостта в музея се увеличи десет пъти! Значи, в това трудно време музеят печели повече. Добре е, когато дейността на една културна институция й носи и по-големи приходи, особено в кризисно време.

- Предстои да тръгне ваш съвместен проект с БНТ под мотото „Светът на живо”. Каква е неговата конкретна цел?
- Да се покаже например как функционира образователната система в една от развитите държави, която е лидер в тази сфера. Или пък здравната система в друга развита държава. Това ще са отделни документални филми, подготвени от български екипи. Те ще пътуват до различни точки на света в зависимост от проблематиката. Защото в днешно време светът е глобален, всичко засяга всички. И войните, и катастрофите ни засягат, не можем да останем безучастни. Или пък да се задълбочим само в нашата си битова проблематика. В този смисъл сме длъжници на българското общество.

- Трудно или лесно стига един обикновен кандидат за финансова помощ до фондацията?
- Открити сме към всеки, насърчаваме директната комуникация. На уебстраницата ни са посочени нашите контакти – и мейл, телефон. Изискваме от кандидатите за финансиране да представят една съвсем кратка концепция. Неотдавна инсталирахме на уебстраницата ни и онлайн попълване на формата. Кандидатите предоставят кратка информация за себе си, посочват областта, в която желаят да кандидатстват, и ориентировъчна сума, която им е необходима. В рамките на една страница описват своя проект. Ние заседаваме всяка седмица, обсъждаме идеите, които са ни направили впечатление. Съответният програмен директор се свързва с кандидата и го насърчава да попълни нашата апликационна форма. Преди да одобрим даден проект, държим да се запознаем отблизо с хората, които работят по него, да сме сигурни, че ще се получи нещо добро, с положителен ефект за хората, към които е насочен. Много усилия полагаме за измерването на този ефект, което е много трудно. Колкото и мощна да е една фондация, не е по силите й сама да промени коренно нещата. Това се случва бавно благодарение на взаимодействието с други институции – държавни и неправителствени. Голямата ни цел е да стимулираме и българската филантропия, което за щастие се случва, макар и бавно.
Ангажиментът на фондация „Америка за България“ към страната ни е дългосрочен, дейността ни не е обвързана с определено време. Фондация „Америка за България” просто инвестира в просперитета на България. И ще продължава да го прави за благото на българския народ.