Маргарита Младенова: Опасна е подкрепата само за комерсиалното изкуство
Маргарита Стоянова Младенова e родена на 25 април 1947 г. в Свищов. Една година следва органична химия във ВХТИ. Завършва режисура за драматичен театър при проф. Филипов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1972 г.). Работи в театрите в Силистра, Русе, Сливен, в Сатиричния театър в София. Основателка (съвместно с Иван Добчев) и директор на Камерен студиен театър „Сфумато”, който се превръща в театрална работилница „Сфумато“. Води (съвместно с Ив. Добчев) експериментален клас за актьорско майсторство по алтернативна програма на обучение (1991-95 г.) и клас по режисура за драматичен театър. Професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
- Театър „Сфумато“ е с гастролите си по големите международни сцени. Как го постигнахте?
- „Сфумато“ е създаден с некомерсиална цел. На това дължим и до момента нашия успех. Първо с Иван Добчев излязохме персонално навън. Имахме серия покани от френски продуценти за различни квалификации и проекти. Нещата в театрална Франция се развиха толкова успешно с различни ателиета, с класове в парижката тетрална консерватория, с множество съвместни проекти, с лекции в Сорбоната, по-нататък – и в Страсбург. Стигна се до един момент, когато трябваше да избираме - да останем там и да зарежем „Сфумато“, или пък целия си творчески имидж, който си бяхме създали, да го ползваме за „Сфумато“. Избрахме втория вариант. И така навън започна да излиза българският театър „Сфумато“. Започна с Есенния фестивал в Париж, с фестивала в Авиньон , Нанси. След това дойде Германия с Хебел театър, Италия, последваха покани и за балканските държави. Много по-късно стигнахме до Япония и Корея.
- Какво всъщност ви прави продаваеми навън?
- Нас ни води по света визията за театър, която поддържаме. Начинът, по който представяме и разбираме театъра. Участията ни на рзличните форуми се правеха по всички правила и уважение към нашия труд. Ние излизахме не просто за да се покажем. Разноските по пъуванията ни се поемаха изцяло, откупуваха се правата за цели постановки. Така „Сфумато“ започна да се захранва. И ако не беше тази наша дейност, ние просто нямаше да издържим. Дотук държавата ни подпомагаше с фонд работна заплата, с който поддържаме щата на театъра - 30 души административен, технически персонал, но в него няма творчески състав.
- Разкажете какво представляват вашите прочути ателиета?
- Предстои Шекспир... и ние правим ателиета, срещи, говорим за езика, стиха, природата на енергиите, които са вътре в текста. В тези ателиета винаги участват много повече хора, отколкото конкретно ни трябват за самите процеси. От тях ние си подбираме трупите. Но и тези, които са участвали в тях, без да продължат, са постигнали една квалификация. Самите те признават, че ателието е вече школа. Като правихме Шекспировите ателиета, работихме през цялото време с всички , които искаха. Това бяха над седемдесет актьори, беше лудница. Според регламента ателиетата продължават четири часа на ден, а си стояхме и по дванадесет часа дневно. И аз, и Иван Добчев, и всички актьори нямахме насита. Беше истинска лаборатория, работилница, направо хвърчаха стърготини. Всъщност ателието е основната форма на живот в „Сфумато“, ателието е изключителна театрална територия. Ако можехме да си позволим, бихме правили повече ателиета, отколкото постановки.
- В програмата на „Сфумато“ могат да бъдат видени спектакли, които са определено некомерсиални. Защо сте избрали подобна политика?
- Ние имаме основна програма, на която сме продуценти. Не работим на репертоарен принцип - програмата ни е върху една тема, един автор. И по този начин се стига много по-далеч. Самите актьори отключват много по-дълбоки пластове на въображението, на интуициите. Този принцип си е наша формула. Защото опитът е велико нещо! И въобще свободата да опиташ е най-невероятната свобода за твореца. „Сезонът” при нас представлява един маратон . Освен основната програма, има и допълнителна, в нея влизат гостуващи продукции. Освен това, когато обикаляхме по света, ние сме срещали толкова много разбиране и помощ в най-тежките времена на „Сфумато“, че си казахме, че също така ще помагаме. Ще помагаме на малките, които още не са звезди, нямат още имена, да потеглят пък после да правят каквото искат. И ние помагаме, и то системно.
- Как ще се отрази на работата ви поправката, според която дотацията на театрите ще се определя от бройката продадени билети?
- Ще трябва да свием тези чисто некомерсиални акции, на които страшно държахме. Малкият сезон, ателиета, концертните вечери, инсталациите, всичко това беше некомерсиално, не носеше печалба. Но занапред трудно ще поддържаме подобни проекти. Младите творци, които поставят тук, имат свой кръг публика, но тя е малка. Трудно ще привличат повече публика. С последните законодателни промени не знам как ще поддържаме подобна дейност.
Тук е моментът да кажа - некомерсиален и непродаваем далеч не е едно и също. Ние много работим върху езика, държим на естетиката, и поетиката, на театъра като изкуство, Колкото по-сериозен театър правим, толкова по-голям е шансът да оцелеем.
Ако пътуваме, както досега сме го правили, ако малко повече хора си купуват билети - ще се справим . При нас залата много често е пълна с млади хора. Гледат по няколко пъти, но не плащат. Показват студентска карта и влизат безплатно. Режимът трябва да се затегне. Това не е толкова страшно, защото младите хора и студентите трябва да се научат да ценят труда на артиста. Ние сме един театър, който се е създал реформиран. Още повече че билетът за театър в България струва колкото един сандвич и една кола. Ще оцелеем !
- През май ще гастролирате в Страсбург. Разкажете нещо повече за това!
- Бяхме миналата пролет там. Обучавахме един семестър техните студенти. Имахме няколко съвместни проекти с тях . Правихме Достоевски. Спектакълът стана много силен, студентите останаха много развълнувани от резултата. И по време на това дойде поканата за Стринберг - да гостува в Националния театър на Страсбург. Отидохме с двадесет постановки - това беше един десант. Самите французи казаха, че такова нещо не са преживели дотогава. Толкова беше хубаво, че те ни поканиха с още няколко френски театъра на гастрол - да направим нещо с френска трупа. Ние предложихме да направим втора част на Гогол. Това ни предстои през 2012-а. А сега се надявам да получим покана от един италиански фестивал . Те се интересуват от постановката „Сънят на Гогол”.
- Има ли разлика в начина, по който ви приема българската и чуждестранната публика?
- Има. Френската, полската и дори корейската се оказва много по- развита и отворена. Те са гледали много повече неща, имат много по- голям избор, разбира се - там се стичат топпредставления от цял свят. И това не ги разглезва, прави ги по-големи познавачи. Те възприемат „Сфумато“ като една уникална творческа територия.
- Вие участвахте в няколко комисии по времето, когато започнаха да се обсъждат театралните реформи. Какво ще се промени?
- Струва ми се, че не е възможно единствено и само пазарът да определя дотацията. Нека има количесвен показател. Нека един от критериите да бъде това колко зрители са влезли в театъра. Но трябва да има и коефициенти, които да отчитат къде се намира този театър, в кой град, какъв контингент от потенциални зрители има, колко общината може да помогне.
Лесен стана театърът, лесен и популистки, флиртуващ с публиката. Не е задължително всеки да влезе в театъра на всяка цена.
Интервюто взе Милена Галева
