Издателство „Захарий Стоянов“ и издателство „Български писател” са инициатори на важен за българската литература проект – пълното издаване на съчиненията на народния писател акад. Николай Хайтов. В последното десетилетие не бяха преиздавани книгите на големия майстор на разказа, есеистиката, драматургията и публицистиката. По тази причина новото поколение вече не познава блестящото му творчество. Първите четири това от 17-томното издание са вече на книжния пазар. Първият том съдържа „Шумки от габър” и „Хвъркатото корито”, вторият е със знаменития сборник „Диви разкази”, третият е събрал публицистичните му книги „Бодливата роза” и „Вълшебното огледало”, а четвъртият предлага животоописанието „През сито и решето”. Изданието е събрано, подредено и редактирано от съпругата на писателя Жени Божилова. Във всеки том има „Думи за Николай Хайтов” от изтъкнати писатели и литературни критици. В първите четири тома са поместени статии, портрети и есета от Богомил Райнов, Ефрем Каранфилов, Пантелей Зарев, Кръстьо Куюмджиев, Никола Радев, Иван Попиванов, Стоян Илиев, Иван Гранитски, Иван Цветков, Владимир Янев и др.
Премиерата на първите четири тома на народния писател ще се състои на 2 март (сряда) от 18 ч. в зала 7 на НДК.
Само пред „Класа“ съпругата на писателя – известната преводачка Жени Божилова, сподели любопитни подробности за раждането на знаменитите творби на Хайтов.

---

- Г-жо Божилова, тази година ще се навършат 9 години, откакто Хайтов го няма. През това време на книжния пазар спорадично се появиха само две негови творби – знаменитите „Диви разкази“ и биографичната книга „През сито и решето“. Защо творбите на най-известния български белетрист на ХХ век практически бяха осъдени на принудително забвение?
- Младите наследници на Хайтов не даваха право на издателите да го печатат. По тази причина цяло едно поколение нямаше шанса да си купи книга на Хайтов. Което е много тъжно.

- Нима децата на Хайтов не желаеха творбите на баща им да бъдат издавани? Знаем че и досега водите с тях съдебни дела за наследството на Хайтов?
- Не ми се говори за това. Аз самата винаги съм била готова да дам съгласие книгите на Хайтов да се печатат, защото за него това бе най-важното – да стигне до своите читатели. Въобще не ме интересуват парите, които ще получа като наследница на авторски права. За щастие този въпрос вече е уреден и на книжния пазар се появиха четири великолепни тома на Хайтов, издадени от изд. „Захарий Стоянов“ и „Български писател“.

- Чия е заслугата за това щастливо събитие?
- На Иван Гранитски. Николай беше жив и здрав, когато Гранитски го уговори да издаде цялото му творчество. Водеха конкретни разговори за бъдещото издание. Гранитски има пиетет към големите български писатели и издава техните творби по възможно най-добрия начин. Двамата с Николай обсъждаха с подробности как ще изглежда и бъдещата биографична книга на Хайтов. Той сериозно се беше заел с нея, но по разни причини я оставяше и се захващаше с други теми – споровете около гроба на Левски, разни злободневни скандали, в които нямаше как да не се намеси. Така биографията остана недовършена, разпиляна на листове. В деня, когато го откараха спешно с линейка в Правителствена болница, за да му преливат кръв, аз му казах: „Николай, утре започват спешно да редактирам твоята биографична книга, събирам листовете, подреждам ги и систематизирам....Поне първите страници, които си написал, ще ги подредя и ще започна да редактирам, докато ти си в болницата“. Същата вечер той почина. Минаха няколко месеца, докато си дам сметка какво се е случило. И тогава започнах отново да работя по книгата. Събрах всички записки и бележки, систематизирах ги, свързах ги една с друга. Получи се книгата „През сито и решето“, която в известен смисъл е недовършена. Но показва защо той е такъв, какъвто го познават всички, как се дяла един характер - от камък, с чук и длето. Книгата излезе с логото на издателство „Слънце“, а издателката Надежда Кабакчиева едва не се разболя, докато доведе проекта докрай. Интересът беше огромен, тиражът буквално бе разграбен. Сега Иван Гранитски отново пуска „През сито и решето“, надявам се това издание да удовлетвори интереса на многобройните почитатели на Хайтов.

- Всъщност вие се явявате в известен смисъл съавтор на Хайтов в неговата биографична книга. Известно е, че той е разчитал изключително много на вас за редакцията на неговите произведения? Например прочутите „Диви разкази“?
- Всеки разказ аз съм го редактирала и съм му махала край. Той смяташе, че разказите трябва да завършват с поука. Аз бях на обратното мнение. И махах поуките. С течение на времето той самият се промени и престана да обръща внимание на поуките.

- Как бунтарят Хайтов, известен с чепатия си характер, позволи да му режете разказите?
- Ние двамата с Николай дълго работихме като колеги в редакцията на в. „Народна култура“, преди да станем гаджета, а по-късно – и да се оженим. Това е много важно. Отношенията ни не започнаха в брака, те продължиха в брака. Николай ми вярваше много, ценеше ме и като редактор, и като читател. Аз бях за него някакъв авторитет, някаква опора. Той много добре знаеше, че аз харесвам неговото творчество. Защото във всичките си книги той беше Хайтов – истински, неподправен. Верен на себе си. Затова се вслушваше в моите редакторски съвети.

- Едно поколение израсна без неговите книги. Какво ще открият тепърва младите в него?
- Едно поколение не знае кой всъщност е Николай Хайтов. Ако седнат сега и го прочетат, младите ще открият твърде много неща. Да четеш „Диви разкази“ и да не се развълнуваш е невъзможно. Мариус Куркински направи моноспектакъл по три разказа на Хайтов, който се превърна в хит и продължава да пълни салоните. В края на месеца по Канал 1 тръгва за пореден път „Капитан Петко войвода“, един филм, който надали ще остарее, надали ще престане да буди родолюбиви и емоционални реакции. Надали „Козият рог“ някога ще престане да се харесва. Всичко това ще го открият младите, ако си купят някоя от книгите на Хайтов. Важното е да разберат и друго – Хайтов не е само авторът на „Диви разкази“, той е писал и пиеси и толкова много публицистика. Той е авторът на първата българска книга по екология - това е „Бодливата роза“. Толкова е актуална, сякаш е писана в наши дни. А „Вълшебното огледало“ третира въпроса за българския език, който се преподава в училище – толкова болезнена и актуална тема за съвременното българско образование. Хайтов още навремето реагира адекватно на проблема какво пише в българските учебници – та те и сега бъкат от недомислия, грешки, безсмислици.

- Защо според вас в печата непрекъснато се появяват скандални публикации за Хайтов – за семейството му, за децата му, за наследството, което е оставил, за някои от неговите творби?
- Хайтов бе нетрадиционна личност. Нетрадиционна във всичко. А нетрадиционните личности винаги бодат в очите. Особено в очите на бездарните. Съпругът ми бе чепат характер, с който се живееше трудно, но безкрайно интересно. Докато беше жив, около него винаги се вихреха някакви скандали, защото той си отстояваше позициите много твърдо. Беше невъзможно да направи компромис, ообено когато беше убеден, че е прав. Бореше се за общозначими каузи. Беше широко скроен човек, не беше дребнав. Беше добър, но не прощаваше. Той казваше: аз не допущам да се гаврят с мен, да се подиграват, да ме обвиняват несправедливо. Във всеки случай, той живя абсолютно пълноценно.


Интервюто взе Елиана Митова