Клаудия Кардинале ще бъде гост на 15-ия международен "София филм фест", съобщиха организаторите. На 11 март, на галапрожекция на знаменития филм "Гепардът" на режисьора Лукино Висконти в зала 1 на НДК, легендарната актриса ще получи Наградата на София на Столичната община за своя изключителен принос към изкуството на киното. Очаква се Клаудия Кардинале да бъде приета и от наши политици на най-високо равнище.
Клод Жозефин Роз Кардинале, както е рожденото й име, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис в семейство на сицилианци. На 17 години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис и за награда е изпратена във Венеция в дните на филмовия фестивал. Там красавицата моментално приковала погледите на продуценти и режисьори, но всъщност мечтаела да стане детска учителка.
Но скоро подписала договор за 7 години с компанията Vides и се задължила да не се омъжва, да не подстригва косата си и да не напълнява. Един от продуцентите от Vides, Франко Кристалди, станал неин ментор и впоследствие получил правото да я вземе за съпруга. Тя му ражда син, Патрик.
През 1958 г. Клаудия Кардинале дебютира във френско-тунизийска продукция Goha с участието на голямата тогавашна звезда Омар Шариф. Звездата й изгрява в комедията на Марио Моничели I soliti ignoti, където за първи път партнира със също изгряващия по онова време Марчело Мастрояни. Заедно с него е и в Il bell'Antonio (1960 г.) на режисьора Мауро Болонини.
Големите си роли актрисата изиграва през 60-те и 70-те години: "Гепардът" (1963 г.), в който е с Ален Делон и Бърт Ланкастър, и "Осем и половина" на Федерико Фелини. Заедно с Джина Лолобриджида и София Лорен тя се превръща в една от емблемите на твърде успешното по онова време италианско кино.
Следващ връх бележи с участието си в култовия уестърн на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад" (1968 г.), където си партнира с Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робърдс. В средата на 60-те години тя напуска продуцента Франко Кристалди, на когото дължи голяма част от кариерата си, и се обвързва с режисьора Паскуале Скуитиери. Има две деца - Патрик и Клаудия. През 1989 г. се премества да живее в Париж.
Снимала се е и във филми на режисьорите Франко Дзефирели, Пиетро Джерми, Луиджи Дзампа, Алберто Сорди, Абел Ганс, Анри Верньой, Филип де Брока, Луиджи Коменчини, Дамяно Дамяни, Марко Белокио, Марко Ферери, Лилиана Кавани, Йежи Сколимовски...
В началото на 70-те години след 10-годишен брак Клаудия напуска мъжа си Франко Кристалди и се омъжва за режисьора Паскуале Скуитиери. Три години по-късно им се ражда дъщеря, която носи името на майка си – Клаудия. Малко преди това голямата актриса става баба – синът й Патрик се сдобива с щерка, Люсил. От края на 80-те Клаудия Кардинале живее в Париж, като не пропуска възможността да се върне в Рим, за да навести родителите си.
В "Петролотърсачките" Кардинале се среща за пръв път на екрана с Бриджит Бардо, която признава: "Вече знам кой ще ме наследи. Изборът е единствено възможен. След BB идва CC, нали?!"
През 1982 г. Кардинале се снима в различни международни продукции, напр. "Фицкаралдо" на Вернер Херцог. През следващото десетилетие актрисата се посвещава повече на писането и на театъра и получава множество почетни награди: във Венеция, Париж и Берлин.
Клаудия Кардинале е социално ангажирана, бори се за правата на жените и през 2000 г. е избрана за Посланик на добра воля за жените и околната среда на ЮНЕСКО.
За над 50 години кариера Клаудия Кардинале е участвала в над 130 филма. За нейните изключителни заслуги към киното през 2008 г. френското правителство удостои Клаудия Кардинале с най-високата награда на Франция - Ордена на Почетния легион.
"Станах звезда съвсем млада. Заслугата не беше моя. Животът често предрешаваше съдбата ми...Какво щях да бъда без Лукино Висконти? Без Фелини, Дзурлини, Болонини, без Серджо Леоне - моите скъпи италиански режисьори? Какво щях да бъда без моите партньори Ален Делон, Бърт Ланкастър, Марчело Мастрояни и Жан-Пол Белмондо? Виждам ги отново с техния талант, техните страдания и радости, тяхното великодушие...", признава тя в автобиографичната си книга "Моите звезди", издадена на български през 2007 г. от "Колибри" в поредицата "Амаркорд".