„Високо под земята“, първата книга от поредицата „Филми за четене“ на Съни Сънински, ще бъде представена на 22 февруари в Дома на киното. Любими актьори и топполитици ще правят компания на автора по време на премиерата. С това ПРО ФИЛМС поставя началото на поредица от нетрадиционни събития, обединяваща литературата, киното, музиката, театъра.
„Високо под земята“ е реалистично фентъзи по думите на самия автор. Дълбоко под земята на съвременна София, точно в центъра на бившата социалистическа столица, съществува клуб-атракцион, иронично наречен „Желязната завеса”. Там неизвестни хора управляват събития и факти от криминалния свят, прикрити под гротескно изработени маски на социалистически и съвременни величия. В драматична среща между двама от главните герои ще стигнем до ключовата фраза: „И най-малката доза свобода те прави зависим.“ Какво се случва в книгата? Нелепо съвпадение въвлича младия идеалист Архитекта в ужасяващата и абсурдна действителност на подземния свят в България. Неговата експозиция от миниатюрни копия на известни български сгради, наречена „Малката България”, попада като заложник в ръцете на безскрупулни, зависими и глупави бандити. Принуден да запази живота на семейството си, своя живот и „ Малката България”, Архитекта преминава през поредица от драматични, комични и абсурдни ситуации, които в крайна сметка водят до срещата му на „най-високо ниво”. А най-високото място е всъщност дълбоко под земята в клуб-атракцион „Желязната Завеса”.
.jpg)
Авторът: Духът не трябва и не може да бъде спиран- Г-н Сънински, откъде бе инспирирана идеята за книгата „Високо под земята“ като част от поредицата „Филми за четене“?
- Първоначално това бе идея за сценарий за пълнометражен филм, който преди три години написах. Благодарен съм на комисията към Националния филмов център, която не прие това да бъде мой дебютен филм поради ред причини, сред които рестриктивния бюджет и сложността на проекта. След техния отказ и настъпилата икономическа криза реших да не чакам да дойдат по-добри времена. Затова се заех да опиша своята киноидея и да я издам на книга под мотото „Филм за четене“.
Смятам, че духът не трябва и не може да бъде спиран. Като нямаме пари за кино и за театър, вече ще започваме да издаваме книги.
- Ще има ли в рамките на тази поредица и други заглавия, които да очакваме?
- Да. Когато тръгнах от идеята да направим филм за четене, се увлякох по заниманието да пиша. Така се появиха няколко нови сюжета, които считам, че са страшно любопитни. След появата на първата ми книга аз веднага ще се заема с втората „След върха“.
- Можете ли да загатнете какъв е фокусът на сюжета?
- Бих искал всяка отделна книга да е с различен сюжет и акценти. Тя се занимава с темата какво се случва, след като успееш. Темата е в контекста на човешкото усещане за успех и неуспех.
- Защо „Високо под земята“ формулирате като реалистично фентъзи?
- Защото се опитвам от съществуващи случки, събития и обстоятелства да развия абсолютна фантастична сюжетна линия на неслучила се история, в която има обаче абсолютно разпознаваеми и събития, и хора, и факти. В този смисъл от тях аз правя история, която никога не се е случила. Освен абсолютно парадоксалното в разказа има и провокацията на една нова реалност, която подтиква към размисъл, без да е ситуирана в конкретност.
Експозицията „България на длан“, която направих, и макетите отново са действащо лице в „Малката България“, визирайки смислово България като място, като родина, като отношение. Архитекта, като главно действащо лице, разкрива една тайна, от която самата София и България би могла да изтръпне, че съществува. Един паралелен свят, разположен точно под бившия мавзолей в центъра на София. Това е един мой ироничен поглед към целия ни преход, който разкрива моето отношение към случващото се през тези 20 години.
- Започнахте репетициите в театър „София“ на българското заглавие на Михаил Вешим „Агнес“?
- Това е един поглед върху битието на емигрантите в САЩ и опит да разгадаем причините, заради които всеки един пътува или напуска определено място. В крайна сметка се обединяваме около тезата, че движението и географското разместване не биха повлияли на човек, ако промяната е вътре, а правилата, които трябва да изпълниш, сменяйки мястото, не могат да те променят.
- Коя е Агнес?
- Тя присъства мълчаливо и е причината за множеството обрати. В крайна сметка тя е лакмус, през който оцветяваме всички характери.
- Споделяте ли усещането, че понякога самите ние се чувстваме като емигранти в своята реалност?
- Съгласен съм. Когато разбереш, че променяйки мястото, там се сблъскваш с почти същите проблеми на друго ниво. Тогава аз задавам въпроса, защо трябва да сменяме мястото? Не е ли по-добре да се променим и цивилизоваме самите ние тук? Това дава и основание за оптимизма на спектакъла.
- На кои актьори залагате и какви са режисьорските решения в спектакъла?
- Като режисура и прочит залагам на това, първо, по атрактивен начин да въведа зрителя в съвсем друга географска ширина. Идвайки в театъра, те ще имат усещането, че влизат в САЩ – преминавайки през детектори, чекинг на багажи и т.н. Най-краткият път на зрителите до Щатите ще бъде през театър „София“.
Опитвам се да направя едно топло комуникативно представление, в което чрез забавление да стигнем до тази тема за бита на емигрантите.
Разчитам на основната част от трупата на театър „София“ – Пламен Манасиев, Невена Калудова, Михаил Мишев, Росен Белов, Ники Върбанов, Мартин Гяуров, и трите нови попълнения – Юлиан Малинов, Росица Бочева и Лора Мутишева. Спектакълът е изнесен извън условността на сцената в алтернативното пространство на фоайетата. Илюзията, че си на друго място и в друга държава, е постигната. Целта е да бъда максимално близко до реалността, но тя да е стилизирана на театрален език, което да я направи различна.
Очакваме публиката на премиерата на 1 и 2 март.
