Следосвобожденска България се изгражда върху два основни темела на своята горна класа – стабилно образование и солидни принципи. Тази класа, по европейски ашладисана и по южняшки патетична, прави нечувани усилия да модернизира нравите и практиките в младата държава. Просветената част от българската буржоазия е онзи цивилизационен бацил, който сквасва мътното балканско мляко. Мислейки в този посока – независимо от житейския си цинизъм и геополитическите заблуди – Атанас Буров попада в авангарда на европейска България наред със Стамболов, Начович, Стоилов, Греков, Икономов, Малинов, Радославов и Ляпчев. Попада не само заради образование или богатство. Не по-лошо образовани са и Станчов, и Кьосеиванов, и Филов. По заможност го конкурират и Гешов, и Теодоров, и Маджаров. Атанас Буров е авангард, не защото е експертно подготвен да се занимава с политика и няма нужда да краде от нея, за да се издържа, а защото политиката е основна част от начина му на мислене и действие. Без преувеличение може да се твърди, че Буров е един от малцината български политически мислители, от визионерите на модерната ни външна и стопанска политика. Неслучайно Валентин Александров посяга към биографията на Буров в годините на българския преход. Нищо друго, както годините след 1989 г., не е такова крещящо отрицание на веруюто на стария политик. В морален аспект българският преход по странен начин е много по-отчайващ дори от събитията след девети септември 1944 г., жертва на които е и самият Буров. Ако след 9-и класово-общественото противопоставяне е ясно, директно и безалтернативно, то след 10-и нацията е прекарана през най-сатанинския дарак на нравствения упадък, който позволи на индивида да намери спасение и дори известно благосъстояние срещу отказ от морален ангажимент, гражданска позиция и при пълно размиване на понятията за добро и зло.
Д-р Петър СТОЯНОВИЧ
Основателят на фамилията – Атанас Буров – първенец на лясковските чорбаджии от началото на ХІХ век, се жени за Станка Стоянова Михайловска от град Елена. Тя е сестра на владиката Иларион Макариополски и това като че ли дава своя отпечатък върху техните деца.
Семейството има четирима синове – Атанас, Цоню, Илия и Димитър, и две дъщери. Атанас Буров умира сравнително млад – около 1845 г., и семейството оцелява благодарение на помощта на Иларион Макариополски. Братята отварят железарски магазин в Лясковец, започват търговия със селскостопански сечива. Най-малкият брат, Димитър Буров, който по-късно ще стане фактически глава на семейството, е роден през 1839 г. Едва завършил основното си образование в Лясковец, той постъпва на работа в братовия дюкян и не след дълго поема ръководството му. Самообразова се упорито и непрестанно. По негова инициатива през 1862 г. в Русе се регистрира търговската фирма „Буров Д. А. и съдружие“. Така на 24 години Димитър Буров вече е начело на едно проспериращо предприятие. След Освобождението съдружието открива модерната за времето си мелница „Гиран“. След това Д. Буров основава акционерно дружество „Постоянство“ в Русе с клон на съдружието в Свищов. През 1895 г. в Русе, на базата на създадените предприятия и с помощта на други акционери, Димитър Буров основава Българска търговска банка с основен капитал от два и половина милиона лева. За член на Управителния съвет е избран Георги Губиделников. През 1905 г. той става неин главен директор, пост, който запазва до 1941 г. Под неговото ръководство банката бързо се превръща във финансов център с определено политическо влияние. През 1904 г. шефът на сдружението „Буров Д. А.“ умира, оставяйки след себе си успехи, каквито малко хора успяват да достигнат. Неговото дело се поема от синовете му Иван и Атанас Бурови.
По-големият син – Иван Димитров Буров, е роден на 2 май 1873 г. Завършва Търговската академия във Виена. От малък проявява силна воля и характер. За да натрупа опит, какъвто в България още няма, и за да вникне в същината на международните финансови отношения, Иван Буров започва работа в банката „Креди-Лионе“ в Марсилия – един от крупните центрове на световната търговия. След завръщането си в България става ръководител на свищовския клон на семейното сдружение и веднага основава собствена банкерска фирма – „Буров–Абаджиев“, която поема почти изцяло кредитирането на търговските и индустриалните предприятия в Русе, Горна Оряховица и Свищов. През 1909 г. се премества в София и става член на Управителния съвет на Търговската банка. Семейна трагедия го прави външно по-затворен, до забрава вглъбен в работата си. Намира спокойствие само в тесния кръг на близките си, където се оттегля, за да потъне в чудния свят на нумизматиката и великолепието на немската класическа литература.
Сроден и все пак по-различен е пътят на другия брат – Атанас Димитров Буров. Роден е на 30 януари 1875 г. в Дряново. Буен и експанзивен, Атанас Буров се записва в социалистически кръжок, спори, налага се, иска да бъде начело. Като последица е изключен и завършва гимназия в Габрово. Висшето си образование продължава в Париж, където завършва право и финанси. По това време политиката вече го привлича неудържимо. Активен член на Народната партия, народен представител, журналист, той често взема думата от трибуната на парламента. Започва да се изявява като последователен и твърд противник на следовниците на Стамболов, разделени в няколко фракции на бившата Либерална партия. Същевременно работи и в банката, пише в партийния орган – вестник „Мир“. Но тъй като времето не стига за всичко, по-големият брат невинаги е доволен, че трябва да поема и част от неговите задачи. Въпреки това през периода 1900–1910 г. „Буровата групировка“ придобива значително участие в текстилната фабрика „Постоянство“ на град Русе, плюс 40 процента от акциите на Българската търговска банка, 51 на сто участие в капитала на машинопроизводителната фабрика „Мюлхаупт“, която изработва мелнични и земеделски машини. По същото време Бурови получават 7–8 процента в капитала на книжно-мукавената фабрика в Княжево, 10 на сто участие в Застрахователното дружество „България“ – Русе, 15–20 процента участие в капитала на керамичната фабрика „Труд“ в същия град.
Обявяването на Независимостта на България през 1908 г. поставя на дневен ред главния въпрос на българската външна политика – освобождението и обединението на братята роби в Македония и Тракия. Това е и първото по-ярко появяване на Атанас Буров на политическата сцена.
Търновската конституция в своя член 17-и провъзгласява, че: „Князът е представител на Княжеството във всичките му сношения с иностранните държави. От негово име и с пълномощие на Народното събрание се свързват с правителствата на съседните държави особени договори за работи на управлението на Княжеството.“ Очевидно този текст не дава възможност на държавния глава да изпълнява напълно свободно функциите си и след издигането си в царско достойнство Фердинанд не смята за необходимо повече да се съобразява с него. Това обаче е само едната страна на въпроса. Народната партия, дошла на власт на 16. ІІІ. 1911 г. начело със своя шеф Иван Евст. Гешов, плува изцяло в руслото на руската външна политика. По внушение на Петербург се подготвя сключването на Балканския съюз, а е необходимо неговите клаузи да бъдат запазени в тайна колкото се може по-дълго време, и то особено от австрийското разузнаване. Това е така, защото в основата на Балканския съюз лежи отдавна подготвяният с руско съдействие военен договор между двете страни, насочен както срещу Турция, така и срещу Австрия… Рисковете са големи и това предполага вземането на извънредни мерки за запазване на тайната.
Тук е интересно да се отбележи, че пред откритото на 9 юни 1911 г. в Търново V Велико Народно събрание министър-председателят Гешов прави следното изявление: „… Негово Величество Царят никога не е поискал от нас, сегашното министерство, изменението на чл. 17 и следователно всички предположения, свързани с някакво настояване на държавния глава върху изменението на този член, са без всякакви основания…“ От това може да се предполага, че Гешов по своя инициатива е предложил на Фердинанд промяната, и така техните разнопосочни мотиви са съвпаднали. Докладчик по този важен въпрос е Атанас Буров. Той заявява: „Господа народни представители, чл. 17 се изменява тъй: „Царят е представител на държавата във всички сношения с другите държави. От негово име правителството преговаря и сключва договори с другите държави. Тия договори се съобщават от министрите на Народното събрание, щом като интересите и сигурността на страната допущат това.“
Характерът на промяната е ясен. Тя дава зелена улица на подготвянето и подписването на Балканския съюз и свързаните с него военни клаузи. Тайната около тях действително е била запазена за доста дълго време, защото дори изключително добре информираният австро-унгарски военен аташе в София, подполковник Владимир Лакса, уверява Виена, че става дума само за търговско споразумение между България и Сърбия. Положението обаче е съвършено различно.
За промяната гласуват парламентарните фракции на народняците, прогресивнолибералите и демократите. Против са земеделците, социалистите и радикалдемократите. Малко по-късно Атанас Буров е избран за подпредседател на ХV Обикновено Народно събрание. Това е първото голямо признание в политическата му кариера.
Успешно се развиват и работите на „групировката Буров“, останала през това време изцяло на гърба на брат му Иван. Те придобиват 15–20 процента участие във вълнено-текстилната фабрика „Свети Георги“ в Трявна, получават участие в капитала на Съединените тютюневи фабрики в Пловдив – така наречения „Картел“. Бурови стават едни от основателите на акционерното дружество „Гранитоид“ с участие от 8 процента и организират няколко акционерни дружества за неговото разширение в електрификацията и минната промишленост.
Успешно влизат и във висшите сфери на международните финанси. На 18. І. 1912 г. в София се подписва договор между БНБ и парижката банка „Креди франсе“ за създаване на финансово учреждение под името „Търговска и ипотекарна банка на Балканите“, с първоначален капитал 10 милиона лева. Контролният пакет акции е в ръцете на френската страна. Една четвърт от акциите се поемат от руската Международна търговска банка и Руска банка за чуждестранна търговия със седалище в Петербург, а останалите части се поделят между БНБ и Търговска банка. Управителният съвет се състои от Ж. Радин – представител на петербургските банки, Г. Губиделников – директор на Българска търговска банка – Русе, Никола Радев – адвокат от София, и Атанас Буров.
Обявяването на Балканската война и свързаният с това взрив на народен ентусиазъм и еуфория въвличат в своя благороден водовъртеж както банкера, така и политика. Запасните офицери поручик Иван Буров и подпоручик Атанас Буров се явяват в своите части при първия зов на родината. Участват в пробива на лозенградската укрепена позиция, в сраженията при Гечкенли и Селиолу, за да затънат в калта на чаталджанските окопи.
Като ротен командир Иван Буров е награден с най-високото българско отличие – офицерския кръст „За храброст“. Атанас Буров получава същия орден и е ранен в боевете. Възторгът от победата и радостта от освобождението на братята роби ще ги бележат завинаги, както и цялата генерация, минала по пътищата на войната.
Лондонският мирен договор, с който България почти достига на картата границите от Сан Стефано, ги връща обратно на старите им места. Малко по-късно, на 1 юни 1913 г., в правителството на д-р Стоян Данев Атанас Буров е назначен за министър на търговията и промишлеността. Тук, в центъра на властта, му е съдено да изпие за първи път до дъно горчивата чаша на поражението и погрома.
