Новият български филм „Тилт“ тръгва по кината на 11 февруари. Идеята за лентата датира от 1995 г., когато Виктор Чучков-син се дипломира като режисьор. Време, в което у нас се произвеждаше по един филм годишно. Въпреки неяснотата и несигурността на проекта Виктор Чучков успява да му даде убедителен старт преди около пет години. В лентата участват най-младите звезди на българското кино, които до голяма степен са откритие на режисьора. Режисьорът е съавтор на сценария заедно със своя брат Борислав.

---

- Г-н Чучков в „Тилт“ участват плеяда от млади актьори, които разказват по увлекателен начин любовна история. Какво е посланието на филма?
- Във филма наистина става дума за любов, за мечти, неща, които се случват в млада възраст. Посланието всъщност подсказва какъв път ще избере в живота си младият човек. Но в никакъв случай не искам това да звучи назидателно, поучително. Нямам никаква намерение да поучавам младите как трябва да живеят. Напротив, внушението на творбата е, че всеки сам си избира пътя. Но е хубаво, че показва силата на приятелството. Когато филмът все още не беше готов, го пусках на определени групи хора, за да разбера те дали го усещат, дали реагират на местата, на които аз си мисля, че трябва да се смеят, да им е забавно, да им е интересно. На фестивала "Златна роза" - всъщност това беше първото показване на филма пред публика, залата беше изкупена два дни преди прожекцията. Влязох, за да гледам реакциите на хората. Очаквал съм, че на някакви забавни моменти ще се смеят, че някъде ще треперят, че другаде ще съчувстват на героите. Но моите очаквания бяха надминати от резултата. Имаше на много места невероятни реакции, имаше на 20-ата минута аплодисменти от цялата зала.

- Всички млади актьори, за които толкова се говори покрай премиерата на „Тилт“, вече имат успешно участие на екрана – прочуха се след старта на „Стъклен дом“. Означава ли това, че се ражда новото поколение БГ звезди в киното, какво според вас ще им донесе сега „Тилт“?
- „Тилт“ ще бъде важна стъпка в живота на всеки от тях, поне така ми се иска. Когато аз ги избрах за „Тилт“, те още не бяха, така да се каже, звезди. Нямаха в биографията си никакви главни роли. Всъщност Тилт“ е първата голяма възможност, която се отвори пред Радина Кърджилова, едно от най-популярните млади имена в киното ни днес. Доста след като й поверих ролята в Тилт“, тя бе ангажирана за „Стъклен дом“. Същото се отнася и за Явор Бахаров. Просто телевизията действа много по-бързо от игралното кино – ангажира хората и ги вади веднага на екран. В киното това се случва по-бавно. В това няма нищо лошо, напротив, то помага на младите артисти да си вършат по-добре работата, да се наложат.

- Покрай двамата основни персонажи се налага и Ованес Торосян, наистина много убедителен?
- Показа ми го една кастинг директорка, с която работих. Стори ми се много естествен и искрен, с големи честни сини очи. Веднага си го харесах за една от ролите. Макар че кастингът всъщност продължи цели две години, Ованес остана. Издирвах, преценявах героите на моята история, но по-добър и подходящ от Ованес не намерих.

- В такъв случай вие наистина сте откривателят на младите звезди? Както навремето вас самия ви откриха в „Йо хо хо“?
- О, не, не искам да минавам за откривател! Това не е случаят, в който правиш кастинг за едно дете, подбирайки от десетки деца. Както беше с „Йо хо хо“. Моите млади актьори учеха вече в НАТФИЗ, когато аз ги срещнах. Радина вече имаше роля в късометражен филм. Явор вече се беше появил във филм на Анри Кулев. Така че те бяха избрали своя професионален път, просто той съвпадна за момента и с моите търсения. Силно се надявам „Тилт“ да бъде важно стъпало в развитието им.

- През последните години обаче има една носталгия по старите български филми. Зрителите, особено от по-старото поколение, твърдят, че едва ли съвременното ни кино ще достигне разцвета си от 70-те и 80 те години. Вие какво мислите по въпроса?
- Мисля, че трябва да гледаме напред. А не да се връщаме назад към онова, което е било. Идеята ни трябва да бъде да правим повече хубави български филми, което е напълно възможно. Доказва го появата на няколко заглавия, за които непрекъснато се говори, които печелят престижни фестивали.

- Каква е предпоставката това да се случи?
- Правителството, тоест всички управляващи, трябва да разберат, че у нас се прави добро кино. И че е много важно то да бъде подкрепено. Трябва да е ясно на всички, че е и престижно и необходимо за всяка нация да има добро кино. За съжаление миналата есен у нас бяха взети някои неадекватни мерки в областта на киноиндустрията, които абсолютно я ограничаваха. Дори в самия закон бе предвидено да се запише, че ще се прави кино, ако има възможност за това. Пълен абсурд.

- Но това вече е минало! Струва ми се, диалогът между властта и кинотворците тръгна в нормална посока?
- Аз също съм оптимист за българското кино, за неговото бъдеще. За хората, които го правят. Но не съм пълен оптимист за ролята на държавата в целия този процес. Да, държавата трябва да дава пари за киното, а кинотворците ще я задължават да го прави. Но държавата трябва да се подчинява в тази своя дейност на закони, каквито отдавна вече са изработени в страните от Европейския съюз. Да бъде законово възможно да се прави кино, да бъде реално да се прави кино. Вярно е, че диалогът започна, но аз се страхувам да не спре отново. Ние искаме нещо много просто – да работим така, както работят колегите ни в Унгария, Полша, Франция. Много е просто да се обясни. Но не чак толкова просто да се случи у нас.


Интервюто взе Елиана Митова