Книгата „Любов през решетките” разкрива интимния свят на двама съпрузи, известни на българската история с политическите си деяния, но непознати като душевност. Става дума за най-съкровените мисли на Георги Димитров и сръбската поетеса Любица Ивошевич. Изданието се появява на книжния пазар с логото на изд. „Слънце“. В писмата Димитров и Ивошевич разсъбличат чувствата си до голо и пред читателя застават вече не партийният лидер и неговата съпруга, също отдадена на идеите му, а просто Люба и Жорж. Мъж и жена. Двама влюбени, на които нищо човешко не им е чуждо. Две същества, които не се срамуват да говорят за своите сексуални желания, вълнения и трепети...
„Скъпа Люба... / Мили Жорж...” - с тези нежни обръщения започват всички писма на Георги и Любица.
В началото на ХХ в. писмата са били един от най-естествените начини за общуване. Написаните думи често казват повече, отколкото устните могат да изрекат. Писмата, разменени между Георги Димитров и Любица Ивошевич, са неизменна част от личния им живот, нещо, без което и двамата не могат да живеят.
Писани в периоди, в които двамата влюбени са разделени по различни причини (а те са били толкова много и толкова чести), думите, запечатани на белия лист, разкриват невероятната душевност на техните автори. Обагрени от свръхчувствителността на поетичната душа на Любица Ивошевич и от мъжката страст на Георги Димитров, те разказват не само за една изгаряща любов, завършила трагично, но и за епоха от нашата история.
В книгата става дума и за малко познати персонажи от биографията на Димитров – например за неговата югославска любовница – писателката Кити Йованович, за германските му интимни приятелки Ани Крюгер и Ирма Рьослер, както и за втората му съпруга Роза Флайшман. Материалът е поднесен професионално – така, че читателят просто да научи фактите и да ги тълкува сам. Заслугата е на авторката Цветана Кьосева, старши научен сътрудник и доктор по история. Зад гърба й са 6 монографии, над 100 публикации в научни издания и повече от 150 научнопопулярни статии. В момента Кьосева работи като и.д. директор на Националния исторически музей в София и хоноруван доцент по музеология в Нов български университет. Член е на международната организация на музеите – ИКОМ, и на Българския национален комитет на ИКОМ.