Диана Йосифова

Представата на младите за соц-а е техният личен соц. Това бе едно от основните послания на динамичната платформа за инсталации Living Museum в сградата на БДЖ, на ъгъла на улиците „Раковски“ и „Иван Вазов“. Заслужилият артист Васил Тучков и екипът му се бяха постарали да представят “с едно намигане” един истински “жив музей” на соц-а. “Ние нямаме амбиции да изказваме политически послания, да размахваме критично пръст или да даваме положителна или отрицателна оценка”, на няколко пъти повтори Васил и допълни – “а да покажем своята представа за това време през очите на тези, които не са живели пряко в него, но са израснали в епицентъра му”. “Крайно време е комунизмът да влезе и да остане в музея”, пък добави медийният експерт Георги Лозанов, който първи се качи на трибуната, за да поздрави своите другари и другарки. Думи като “петилетка”, “комсомол”, “бригада”, “пионерчета” и “чавдарчета” бяха сред най-шушуканите в сградата на БДЖ. Един от най-живите спомени на повечето посетители – онова загубено поколение на 25-30-годишните, възпитано и отгледано в периода на прехода, бе как в един момент “другарките” в детската градина са станали “госпожи”. Имаше естествено и един от стожерите на соц-епохата – „Кореком“. Там на символични цени можеха да се купят медали, значки, табелки с лозунги, шоколадови яйца и мандарини, които, казват, са били дефицит преди 30 години, и “купони”, с които да си вземеш напитка от бара. Отделни елементи бяха изложба на архивни и днешни фотографии, инсталации, мултимедия. Всяка от инсталациите беше интерактивна, като целта бе посетителите да са и участници. И те наистина бяха такива. Можеше да се поговори с диктатори на кокили като Фидел Кастро, Тодор Живков, Ленин и Мао. Аз лично водих преговори с Другаря Живков за софийско жителство... И всичко това подкрепено с много музика и младежки дух. На сцената се качиха Скилър и Panican Whyasker. После „заслужилите народни артисти” като бунтарката Милена Славова и група “Уикеда” раздвижиха соц-средата. На финала на Living Museum нахлу меланхолията с привкус на джаз и фънки с Белослава.