Писателят Димитър Недков събра в НДК снощи елита на премиерата на втората си книга “Знакът на българина”. Книгата е политически трилър, твърди авторът. И допълва, че в нея той прави опит да види как стои България във водораздела между второто и третото хилядолетие.
Димитър Недков е автор на документални и художествени книги, посветени на историята на тайните общества. Участник във възстановяване на ложите на Свободните зидари в България. Посветен е в най-високата 33-та степен на масонството. Член на Международната академия на илюминатите в Рим, почетен консул на Съвета на архонтите.
“Знакът на българина 2” е втората част от продължението на издадения от в. “Стандарт” през 2009 г. бестселър “33. Заплахата Дан Браун”.
Предлагаме откъс от книгата.


ДАМСКИ ГАМБИТ

11 ноември 2005 г.
международен път Солун – София

Банкерката умело шофираше луксозното си “Ауди”, внимавайки да спазва правилата. Гръцките пътни полицаи бяха известни със своята неподкупност.
Знаеш ли какво е дамски гамбит в шаха? – попита тя, намалявайки музиката и поглеждайки бегло към спътницата си отдясно.
- Не - разсеяно отговори Библиотекарката, която в този момент включваше телефона си. Дали я беше търсил?
Наближаваха границата с България. През нощта времето се беше развалило. Рязко се усети, че есента тръгва към края си. Егейският вятър беше станал неприветливо студен. Гларусите летяха ниско над водата, притиснати от рязко променилото се атмосферно налягане. Радиото ги беше информирало, че вчерашният ден е бил последният за годината, напомнящ за лятото.
След като се прибраха от внезапната вечеря с изникналия сякаш от нищото руски олигарх, двете не бързаха за коментират случилото се. Имаха този непривичен за жените навик – първо всяка за себе си трябваше да обмисли нещата и чак след това да ги споделя. Усамотиха се по стаите си в празния хотел. На сутринта станаха рано и без да закусват, седнаха в колата. Не издържаха обаче на любопитството и завъртяха първо към яхтеното пристанище. Не бяха сигурни дали са го очаквали, но се оказа, че тяхната елегантна “Света гора” се поклащаше самотна на кея. Явно пазещият я досега от вятъра величествен “Атон” беше отплавал в неизвестна посока. Бучката на лошото предчувствие пак заседна в гърлото на Библиотекарката.
- Ти да не си започнала да играеш шах? - попита тя шофиращата си приятелка.
- Не. Но четох един роман наскоро. За една голяма любов, разбира се, не за шахмат.
- И какво е дамски гамбит?
- Оказа се, че каквото е в шаха, точно това е и в живота – усмихна се Банкерката и леко увеличи скоростта, за да може да изпревари дълга върволица от клатушкащи се заплашително тирове. - Гамбит е ситуация в началото на играта, когато една от двете страни изненадващо предлага на другата някаква доброволна саможертва. Приемането на жертвата от другата страна обикновено предвещава изпълнена с всякакви тактически комбинации игра, която обаче понякога налага поредица от още жертви. Когато една игра започне с дамски гамбит, а това означава, че дамата се жертва, винаги наблюдаваме сложни ситуации, които трудно подлежат на оценка. Нужен е много тънък нюх, за да запазиш позициите си, за да спечелиш играта.
- Какво искаш да ми кажеш? - погледна раздразнено дисплея на немия си телефон Библиотекарката. Един протоколен SMS на мобилния оператор учтиво я информираше, че докато апаратът й е бил изключен, Американеца е звънял почти на всеки кръгъл час. - Нашият американски приятел се е скъсал да ме търси.
- Мисля, че в скоро време ще има сериозен конкурент в това отношение.
- Какъв конкурент?
- Новият наш приятел. Руснака – укроти скоростта шофьорката, след като остави далеч зад себе си колоната от тежкотоварни камиони.
- Какво искаш да кажеш? - Библиотекарката много добре разбираше, но точно от това се страхуваше.
- Това, което имах предвид, когато те попитах дали знаеш какво е дамски гамбит – погледна я загадъчно Банкерката. - Ти си обзета от някаква внезапно хрумнала ти идея за игра с този надут руски пуяк. Усетих те още снощи. Правеше всичко, за да разбере, че не си безразлична към мъжките му погледи, че дори си поласкана. Ти обичаше навремето да си играеш така. Сега отново влезе в тази роля. Защо? Затова си помислих за гамбита, и то точно за дамския гамбит. Струва ми се, че дори си склонна да прибегнеш до някаква саможертва в началото, в името на успиването на противника, за да си изиграеш после играта. Горкият Американец!Дали ще превъзмогне ревността си? Кажи ми какво си наумила.
Библиотекарката не бързаше да отговори. Въпреки че нямаше слънце, сложи тъмните си очила и се вгледа в бягащата под тях лента на магистралата. От тонколоните звучеше популярен евъргрийн, в който наистина ставаше дума за ревността на някакъв мъж към недостъпна за него жена.
“Голяма хитруша е!” - помисли си тя за приятелката си, фиксирайки с периферното си зрение шофиращата с лекота привлекателна дама, на която животът явно беше поднасял всякакви изненади, включително и дамски гамбит.
Колкото и да бяха близки, всяка от тях си имаше своите ревниво пазени тайни.
Библиотекарката не беше споменавала никога нищо пред Банкерката за Знака на българина. Въпреки че историята, културата и религията бяха единственото любимо занимание на начетената бизнес дама извън деловите й ангажименти. Дори когато си говореха за Американеца, Библиотекарката много внимаваше да не изпусне някоя реплика за тайнствения знак, който беше вкарал в живота й този невероятен щатски Джеймс Бонд. Приятелката й дори не подозираше за съществуването на Знака. До снощи. С края на вечерята Библиотекарката вече бе абсолютно убедена, че за внезапната поява на Руснака и изненадващия му интерес към нея можеше да има само една-единствена причина.
Знакът на българина.
Доверяваше се на изключителната си женска интуиция. Отпусна се на седалката и мислите й неволно се върнаха отново към вечерята в таверната...