Петър Гюров, един от стожерите на театър „Българска армия“, вчера ни напусна. Отиде си не само именит актьор, а сърцевед, който близо 40 години отдаваше таланта си на родната театрална сцена. Става дума за превъплъщения, които остават не само като еталон, но и като светъл лъч в историята на театъра - Ла Хайер в "Света Йоанна" от Б. Шоу, Хектор в "Дом, където се разбиват сърцата" от Б. Шоу, Иван-Владислав в "Самуил" от Магда Петканова, Найден в "Майстори" от Рачо Стоянов, Горан във „Време разделно" от Антон Дончев, Марин в "Лодка в гората" от Николай Хайтов. Когато Петър Гюров играеше Лонгвил в "Напразни усилия на любовта" от Шекспир, залата примираше от смях, искрен възторг и непринудена емоция. Това се случваше и с Фигаро в "Един безумен ден, или Сватбата на Фигаро" от Бомарше – образ, сякаш създаден за елегантния и обаятелен мъж, чието излъчване покоряваше женското съсловие в зрителната зала.
Петър Гюров е актьорът, който обогатяваше и оцветяваше с уникалната си чувствителност придобитото от своя пръв учител по театър - проф. Николай Масалитинов. Щедро дарен с изключителен мъжки чар и осанка, той умееше да съчетава драматичното преживяване с лек хумор, елегантност и финес на чувствата. За него нямаше невъзможни територии. Изкуството на превъплъщението той владееше до виртуозност и с наслада демонстрираше, че може да превърне както големите класически персонажи в актуални съвременници, така и да постави героите от българската драматургия в хоризонтите на универсалните човешки измерения.
В своя път на сцената на театър "Българска армия" Петър Гюров беше търсен и ценен актьор от режисьорите Асен Шопов, Елка Михайлова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев. В киното Петър Гюров също създаде незабравими образи, които ще се помнят – във филмите „Чудо“, „Бащи и синове“, „Предупреждението“, „Всичко е любов“.