Федя Филкова, поетеса и преводачка: До демократичните промени Николай Кънчев не беше в списъка на определените за превод поети
Федя Филкова е поетеса и преводачка на немскоезична поезия и проза. Авторка на стихосбирките: „Цветя с очите на жени“ (1982 г.), „Нежен въздух“ (1986 г.), „Рисунки в мрака“ (1990 г.) и „Крехко разпятие“ (2000 г.). Преводачка на повече от двадесет книги с поезия и проза от немски език, сред които творби на Ингеборг Бахман, Криста Волф, Илзе Айхингер, Ернст Яндл, Михаел Енде, Новалис, Гьоте и др. Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод. Съпруга на поета Николай Кънчев (1936-2007 г.).
- Г-жо Филкова, в поканите за тазгодишния Поетичен Никулден, посветен на големия поет Николай Кънчев, има послание от Збигнев Херберт до него „Но един ден и ние ще танцуваме“. По какъв повод е отправено то?
- Така пише в края на картичката си Збигнев Херберт, която изпраща на Николай Кънчев с дата 26 септември 1991 година от Париж – самата картичка изобразява двама танцуващи мъже и е рекламен постер за концерта на The Blues Brothers Band в прочутата парижка зала „Олимпия” предишната година. Николай и Херберт се бяха запознали две години преди това на Международния поетически фестивал в Ротердам и поддържаха връзка – Николай изключително много обичаше поезията на Херберт, преведе и негови стихове в сборника „Трима полски поети“ заедно с Чеслав Милош и Адам Загаевски, Херберт също ценеше много високо поезията на Николай. Затова и този четвърти поред Поетичен Никулден е посветен както на двамата поети, така и на поетическия диалог между нашите две поезии – полската и българската. Благодарение на прекрасните български полонисти ние винаги сме четяли и обичали голямата полска поезия – така например благодарение най-вече на Вера Деянова на български език е преведено почти всичко значително от Збигнев Херберт.
- Защо избрахте тази година литературното събитие, на което свои стихове четат български поети, да бъде под патронажа на полския посланик?
- Позволих си да поканя Н.Пр. посланик Лешек Хенсел за почетен патрон на Поетичния Никулден 2010, тъй като е посветен и на Николай Кънчев, и на обичания от всички нас голям полски поет Збигнев Херберт и е чест за българската поезия и за българските поети, които ще четат на празника, че г-н Хенсел прие. А иначе идеята за тазгодишния Поетичен Никулден дойде от един мой разговор през лятото с великолепния българист Войчех Галонска, в момента консул на Р Полша в София – с Николай ги свързваше десетилетно приятелство. Войчех Галонска превеждаше стиховете на Николай още през 70-те години на миналия век, когато Николай след втората си книга „Колкото синапеното зърно” през 1968 година беше забранен за публикуване. Войчех Галонска е и първият преводач в чужбина на поетична книга на Николай Кънчев, макар за излизането на тази книга в Полша на Войчех Галонска му се наложи да чака повече от пет години разрешение от тогавашната наша Агенция за авторско право – до демократичните промени Николай Кънчев не беше в списъка на определените и разрешените за превод в чужбина поети. Но Войчех Галонска прояви не само търпение, но и морал, едно толкова рядко качество за онова време, а и не само за него. И понеже говорим за уважението към поезията, на което тя се радва от полска страна, ми позволете да благодаря и за подкрепата на Полския институт-София и на неговата директорка г-жа Анна Пахла, които ще бъдат домакините на тазгодишния Поетичен Никулден, който ще се състои на 6 декември от 18.30 часа в сградата на Полския културен институт.
- През април представихте фототипното издание на първата книга на Николай Кънчев „Присъствие“. Предвиждате ли преиздаване на други книги на вашия съпруг?
- Излизането на фототипното издание на първата книга на Николай Кънчев „Присъствие” се дължи както на спонтанната идея на поета Илко Димитров, така и на поетесата Божана Апостолова, приела безкористно предложението и осъществила това прекрасно издание в издателството си „Жанет 45” – Божана Апостолова е и издателка на двутомника на Николай по повод неговата седемдесетгодишнина. За жалост аз самата нямам издателство, но ако бях издател, непременно, освен поезията на Николай, бих издала неговите интервюта, които той създаваше като самостоен литературен жанр, както и неговите великолепни стихотворения за деца.
- Вие издадохте миналата година две стихосбирки - „Моята Твоя любов“ и „Второ сърце“. Какви са впечатленията ви от българските читатели – търсят ли се поетични книги?
- В рамките на шегата – все пак се надявам, че не познавам всичките си читатели, много ми се иска да има и още няколко. А и най-точно би отговорило моето издателство „Сиела”. Но няма как да са тълпа, а и не е необходимо. Според мен броят на читателите на поезия през всички времена си остава константа – не са много, но винаги са достатъчно, за да продължават поетите да пишат.
Интервюто взе Иглика Горанова
