Македонският китарен виртуоз е познат в България главно от акустичните си етно колаборации с Теодосий Спасов и формацията "Балкански коне". Със собствената си група "Влатко Стефановски трио" обаче той свири на живо нахъсан блус и високоенергиен хардрок в добрите традиции на Стиви Рей Воон, Джо Сатриани или Стив Вай. На 26 ноември Стефановски гостува в Sofia Live Club. Билетите за концерта се продават на TicketPlus.bg и TicketsBG.com. Цената е 20 лв. за предварителна продажба и 25 лв. на място. В навечерието на концерта списание "Ролинг стоун" откри музиканта за кратко интервю.

---

- В по-ранната си група "Леб и сол" кръстосваш рок и балкански мотиви; у нас те познаваме най-вече от етно-джаз проектите с Теодосий Спасов; със своята група свириш хардрок. Как намираш баланса между тези толкова различни стилове?
- Ключът е именно в баланса. Не мисля предварително за конкретен стил, в който да се получи дадено парче... Просто следвам интуицията си. Ако едно е амбиентно - хубаво, ако друго звучи като хевиметъл - пак хубаво. Народна музика - защо не? Само музикалните магазини разпределят музиката на различни рафтове, не и хората, които я правят. А колкото до шумните китари - да, много обичам да вдигам шум на сцената и в студиото. Като карането на бърза кола е - вдига ти адреналина.
Иначе мисля за себе си като за рок китарист с малко по-широки интереси. Не идвам от фолклорната сцена, но винаги съм мислел, че е жалко да не използвам красивата музика на традициите, които ни заобикалят.

- Кои са любимите ти китаристи? От кого си се учил?
- Първият, който ми идва наум, е Алън Холдсуърт. Слагам го на първо място, защото като че ли е най-новаторският и радикален музикант в китарната вселена, но в същото време е малко подценен. Имах щастието да се запознаем и да прекарам с него известно време. Истински гений. А в ранните си дни, разбира се, бях силно повлиян от "Бийтълс", Дилън, Хендрикс, Клептън, Пейдж, Джеф Бек, Акерман, Маклафлин и всички големи китарни рок икони на 70-те.

- С каква програма ще се представиш в София?
- В общи линии - с най-доброто от моя материал. С малко македонска народна музика, малко рок, фюжън, малко стари блус парчета - и, надявам се, с хубаво свирене! Съжалявам, че моят добър приятел Теодосий Спасов на този ден няма да е в града, но ще измислим някоя изненада.

- Последният ти албум е концертен - Live In Zagreb (2009), със сръбския китарист Мирослав Тадич. Да очакваме ли скоро нов студиен проект и в каква стилова насока?
- Време е за албум с нови композиции. В началото на тази година записах материала, но сега мисля текстовете. В новия материал има и рок, и соул, и фънк, но още има време, докато се оформи. Междувременно светът се промени, аз също. Вече се питам какво бих искал да е посланието ми за нещата наоколо...

- Какво друго освен музиката играе най-важна роля в живота ти?
- Семейството ми - то ме вълнува най-много. Жена ми Гордана, дъщеря ми Ана и синът ми Ян са моята страст и професия. Опитвам се да държа нещата под контрол. Невинаги е лесно, защото често пътувам, но се старая.

- Остава ли ти време да слушаш музика? Какво харесваш в момента?
- Вече нямам време да се отпусна и дълго да слушам музика. Слушам, докато пиша писма или на по-дълго пътуване с колата; разбира се, и когато излиза нещо ново, което ме интересува. Честно казано, радва ме да чуя случайно някоя хубава песен по радиото.

- Ти си музикант със световна известност, а в същото време в интернет го има адреса ти в Скопие. Притеснявала ли те е някога популярността?
- Е, като бях млад, имаше период на голяма популярност и хората буквално ми звъняха на вратата с най-странни идеи. Но не съм бил опасно известен и не съм имал нужда от бодигардове. И се надявам никога да нямам.