Мащабна изложба на Захари Зограф се открива на 17 ноември в Националната художествена галерия. Представят се най-значителните творби на художника - портрети, рисунки, икони, сбирката европейски гравюри, репродукции на стенописите. Захари Зограф е един от най-големите български художници и първият от изкуството на новото време, типичен представител на националното Възраждане.
Най-ранните му известни работи са икони, които датират от 1830 и 1831 г. и показват, че още съвсем млад е овладял тънкостите на иконописта, че наблюдава внимателно натурата, а освен това вече проявява ясно художническо и народностно самосъзнание - той е подписал и датирал иконите, като е отбелязал, че е българин от Самоков. Няма други сигурни работи до 1835 г., когато се установява в Пловдив. От същата година датират и най-ранните му писма от продължилата 18 години кореспонденция с неговия духовен баща Неофит Рилски, който остава близък приятел на художника до края на живота му и е запазил писмата на Захари Зограф - основен извор на сведения за живота му.
Копривщенските икони носят най голяма слава на Захари Зограф, който е отрупан с поръчки. През 1838 г. изпълнява първите си стенописи - в аязмото на църквата „Св. Богородица Рибна" в Асеновград. През 1838/1839 взема уроци от пътуващи френски художници в Пловдив, които все още остават анонимни, но този контакт дава тласък на неговите индивидуални опити в светското изкуство. От това време датират етюдите на художника, неговите първи автопортрети, голите тела. Художникът получава и първата от големите си стенописни поръчки - църквата „Св. Никола“ в Бачковския манастир, където работи през 1840 г. и разкрива един съвършено нов поход към традиционната църковна стенопис.