Красимира Василева Младата актриса Диана Добрева навлиза с шумен успех в професията на театралния режисьор. Доказателство за това е „Макбет“ на сцената на Родопския драматичен театър в Смолян – постановка, за която тепърва ще се говори. След „Медея“ Шекспировата пиеса е вдъхновила Диана за сътворяването на един богат и многопластов спектакъл с участието на Любомир Чаталов в главната роля. Представлението тече на фона на режещи шумови ефекти, свистене на саби. Диана обаче овладява и значимостта на мълчаливото присъствие на сцената – явление, почти пренебрегвано от повечето съвременни режисьори. В „Макбет“ всеки цвят е поставен съзнателно, всеки костюм изразява състояние или подчертава визитната картичка на героя. Бялото и черното са основните цветове, комбинирани великолепно с червеното. Големите бели колела на своеобразната инвалидна количка бележат пътя на сценичното действие до неговата кулминация. Сюжетът преминава през няколко брилятни сцени – например сражението между полуголия мъж и жената в червено. Тук се усеща влиянието на филми от рода на „Тигър и дракон“, „Летящи кинжали“ и др. Театрализираната сцена между жената и детето, която се разгръща върху мобилен постамент, е като театър в театъра. Сцената с ветрилото на лейди Макбет (облечена в царствен бляскав костюм Емилия Ованесова) и монологът на героинята за кървавото петно остават неизличими впечатления у публиката. От представлението лъха познаване на историята, задълбоченост, висока литературна и театрална култура. Диана Добрева е постигнала изключително внушение на словото, което е заслуга и на актьорите. Музиката на Петя Диманова допълва режисьорските изисквания и във възлови моменти играе водеща роля. Това се чувства най-вече при появата на новия владетел Макдъф и възкачването му на трона. Диманова явно проявява силен театрален усет към сюжета и към всеки момент от спектакъла. Като цяло е впечатляваща сценографската визия и костюмите – дело на самата Диана Добрева. И Николина Богданова. Мечът и кинжалът са едни от най-използваните аксесоари в постановката – с мечовете актьорите тиктакащо отмерват времето, а лейди Макбет забива няколко кинжала по пътя си. Трите вещици в червено се явяват и като някакъв аналитичен поглед отстрани, макар че са споени с цялата трагедия. Загадъчност, тайнственост, сенки зад завесата, разполагане на актьорите в поза „Тайната вечеря“, умело подчертани сексуални моменти – всичко това превръща сценичното действие във вълнуващо и запомнящо се зрелище. Диана Добрева поставя твърде висока летва сред младите режисьори. Нейният „Макбет“ я показва пред света като режисьорка с европейско мислене и нетрадиционни похвати. Той е ярък художествен факт и в палитрата на българския театър.