---

Радина Кърджилова и Бойко Кръстанов са сред младите актьори, които участват в „Стъклен дом“, наред с другата екранна двойка - Луиза Григорова и Явор Бахаров, както и с Александър Кадиев, Деян и Дарин Ангелови. В последните епизоди на преден план отново излиза сюжетната линия, която следи героите на Радина и Бойко – Сиана и Дани. Образите им са събирателни за съвременните тийнейджъри, за проблемите и стремежите на поколението, което излиза от училище и търси пътища за реализация.

---

- Вие сте млади актьори. Поздравления за органичното и естествено присъствие на екрана! Ще ви върна обаче към началото - кога поискахте да се занимавате с актьорската професия?
Радина Кърджилова: Понякога това е избор, който ти определя съдбата,започва със случайност, напълно непредвидена. Още като ученичка попаднах на кастинг за филм, придружавах мой приятел. Избраха ме за една роля... и това предопредели моя път и бъдеще.
Бойко Кръстанов: Аз все още не знам дали искам да се занимавам с актьорство. (Смее се.) По-скоро предпочитам морето и слънцето!

- Кои са най-важните уроци и тайни в професията, на които ви учат в НАТФИЗ?
Р.К.: Да бъдем добри хора, за да се превърнем в личности. Както на сцената, така и в живота.
Б.К.: Научиха ме да мисля!

- Лесно ли се снима с режисьора Виктор Божинов? Има ли време за изработване на отделните сцени, дават ли ви свободата да импровизирате, или трябва да бъдете максимално точни в текста на сценария?
Р.К.: Най-силната импровизация се получава тогава, когато си добре подготвен с текста. А Виктор Божинов е режисьор, който ти дава тази свобода.
Б.К.: Няма никакво време. Това, което се снима навсякъде за 2 месеца, ние го снимаме за 8 дни. Виктор държи твърдо на някои неща... но нали той е режисьорът - има право на това!

- Кои са най-смешните и абсурдни преживявания от бекстейджа?
Р.К.: Конкретен случай не си спомням, но снимките около бара в мола дават възможност на мен и на другите млади колеги да играем живо и естествено благодарение на хумора извън текста.
Б.К.: Със сигурност е нещо свързано със Сашо Кадиев, но няма да го издам.

- Какъв е ключът към самата роля – доколкото образите трябва да бъдат микс от проекция на вашата представа за героя, подплатена от индивидуално присъствие?
Р.К.: Разбира се, винаги има „обмен” между актьора и героя. Но колкото персонажът е по-далеч от мен като психология, морал и пр., толкова това се превръща в дразнител, който провокира въображението и актьорските възможности.
Б.К.: Човек трябва да бъде адвокат на ролята си и най-важното: никога да не изгубва напълно себе си и това, което носи. Специално за моя герой, Дани, вече много по-смело се доверявам на импулсите си спрямо характера му.

- Как премина процесът на опознаване и адаптиране преди същинското партньорство с утвърдените актьори във филма?
Р.К.: В естествена и логична приемственост на поколенията, която не само учи на занаят, но е примесена от нашата страна – имам предвид младите актьори, с възхита, която се улавя не само в личния контакт в живота, но и на сцената, и пред камерата.
Б.К.: Не бих казал,че е имало такъв процес. Имаш партньор срещу себе си и трябва да изградите заедно дадена сцена. Това е!

- Трудни времена идват за висшите училища заради орязаните финансови бюджети. Но как изглежда ситуацията от страната на студентите?
Р.К.: Наистина, когато бяхме студенти, такива проблеми нямаше, тоест нищо не затормозяваше нашата подготовка. Бъдещето на артиста зависи пряко от финансирането на културните институти, които ще му осигурят реализация на неговите възможности. Но рязкото отдръпване на държавата от културата създава както културен, така и материален вакуум, в който потъват не само отделни артисти, но и цели театри.
Б.К.: Не става дума само за ВУЗ-овете... Мисля, че в България става една подигравка с културата. Хич не завиждам на колегите, които завършват сега, скъсяват им семестъра... съкращават театри... положението далеч не е розово!

- Какви перспективи чертаете пред себе си? Какви са реалистичните хоризонти пред младите актьори у нас въобще?
Р.К.: Всяка добре изпълнена роля е перспективата за твоето бъдеще. Възможните хоризонти за успех зависят и от тези, които не са безразлични към теб и успехите ти. Разбира се, че става дума за режисьори, продуценти, но да не забравяме най-важното нещо - публиката!
Б.К.: За себе си конкретно спрях! Каквото трябва да стане - ще стане! Важното е да съм щастлив в крайна сметка! Реалистичните хоризонти? Те не са само за младите, мисля, че за всеки човек, който иска да се занимава с изкуство, е не само трудно, а доста често и обидно!

- Станиславски или Ли Страсбърг?
Р.К.: Все пак съм европейка и географски съм отдалечена почти еднакво и от двамата. Това е нещо като шега, в която има и доза истина. Вземам в работата си по малко както от единия, така и от другия.
Б.К.: Не си издигам кумири. Гледам да взема от всекиго по нещо - Станиславски, Арто, Гротовски, Страсбърг, Чехов, Брехт... Изкуството е необятна материя, никога не можеш да обобщиш. Важно е какво ти помага на теб в работата, няма вярно или грешно.

- Как ви се отрази популярността?
Р.К.: Като нещо,с което може да се свикне.
Б.К.: Не смятам, че съм толкова популярен, че да настъпят кой знае какви промени около мен.

- И все пак - как сериалът промени личния ви свят или връзки?
Р.К.: Донесе ми едно ново богатство - моите колеги. Благодарна съм им, че ме приеха с прегръдка, а когато се наложи, усещам и професионалната им подкрепа. Наистина съм им страшно благодарна и дано с актьорската ми игра успявам да отговоря на очакванията и им върна жеста.
Б.К.: Никак.

- Получихте ли покани за нови тв, кино- или театрални проекти след представянето си в „Стъклен дом“?
Р.К.: Да! В процес съм на уточняване на детайлите, които ще ми позволят разумен ритъм на работа и съвместяване на вече поетите ми ангажименти.
Б.К.: Да,но изявите ми не се ограничават само със „Стъклен дом”.

- Какви са хобитата или страстите ви извън киното, телевизията и театралната академия?
Р.К.: Нищо по-различно от всички останали. Обичам много да се качвам в планината,а лятото да превръщам плажа в мой дом.
Б.К.: Тъй като съм завършил, вече никакви страсти не хабя по театралната академия. Обичам футбола.

- Нещо от професионалните ви задължения - лесно ли учите дългите текстове в сценарии или пиеси?
Р.К.: Да, определено, но трябва да съм напълно сама и до мен да има бутилка портокалов сок.
Б.К.: По-скоро да!

- Преценката ви за това, кои са най-важните качества и умения, за да бъдеш отличен актьор?
Р.К.: Отговора на този въпрос според мен дава публиката. Тя много точно определя кой е добър актьор. Затова е важно да се играе и на театрална сцена, защото тогава получаваш отговора на това, дали си добър в професията, много ясно и незабавно.
Б.К.: Ще ви кажа, като ги придобия!

- И за финал - на какво ви научи „Стъклен дом“?
Р.К.: Проумях, че страстите в живота на хората могат да бъдат затворени само в една сграда. Все още не съм преценила кое е по-хубаво: да живееш изцяло в нея или да гостуваш там от време на време.
Б.К.: Даде ми опит пред камера.

Интервюто взе Иван Върбанов