Световноизвестният баски музикант Кепа Хункера довечера ще изпълни най-популярните си парчета в столичната зала „България“. Носителят на „Грами“ (за диска К през 2004 г.), по-известен в цял свят като Краля на акордеона, пристигна у нас с колоритната си група, за да участва във феста Meet the World. Миналата седмица в същия фест взе участие световноизвестната Анджелик Киджо.
Концертът на Кепа Хункера ще пренесе зрителите в едно от най-невероятните кътчета на планетата – Страната на баските, за да се докоснат до историята и културата на този уникален народ.
Кепа Хункера е не само виртуозен изпълнител, но и изключителен композитор и колаборатор. Свири на националния акордеон trikitixa. Този акордеон е по-малък от пиано-акордеона, който сме свикнали да виждаме, и е ограничен до една или две тоналности. С него Кепа прави чудеса, развивайки и популяризирайки свой собствен стил.
Кепа Хункера работи с цяло съзвездие от известни музиканти – Каетано Велосо, Бела Флеик, Карлос Нуниес, Пат Метени, Дулсе Понтеш. Музиката му е блестящо съчетание между традиции и съвременност. Досега има 16 самостоятелно издадени и стотина записани в колаборация албума – повечето с множество награди. Работи и с българска дамска етноформация – трио „Българка“, която придава особен чар на неговите композиции.
Песента “Хири” (Hiri) от неговия последен диск, носещ същото име, показва Кепа пътуващ в един влак през множество държави и градове (Хири означа на баски град). В края на това музикално и драматично пътуване, което включва пиано, оркестър и малък български женски хор, влакът на Кепа най-накрая спира. Лицето на Кепа се огрява от една огромна усмивка, когато прочита къде се намира – неговия роден Билбао. Кепа Хункера е един от най-добрите примери за сътрудничество между музикантите от близки и далечни страни. Той работи дори с музиканти от Пакистан, включвайки в своите парчета фолклорни ритми от далечната страна.
Концертът е посветен на 100-годишнината от испанско-българските дипломатически отношения. Осъществява се с любезното съдействие на посолството на Кралство Испания.

---

Музикантът за себе си

---

Обожавам възкръсналите от неизвестността звуци, старите инструменти, културата на викингите или келтите. Обичам да смесвам настоящето с миналото. Или пък миналото с бъдещето. Музиката трябва да е свободна, да не живее в застой, да се развива. През последните 20 години животът ни се промени невероятно. Това, което ни изглеждаше далечно, вече е много близко. Затова и странните звуци вече не ни се струват така странни.
Обичам да общувам с музиканти от много страни. За диска К например поканих мъжки хор и една българска формация, женски гласове. И се получи неща зашеметяващо. Музикантите сме свободни хора. Обичаме да се движим, да пътуваме. И да се срещаме чрез звуците.