Визи за свободата

Визи за свободата – така е озаглавена уникалната документална изложба, която ще бъде открита на 28 октомври в галерията на НДК. Тя разкрива за първи път у нас подвига на испанския дипломат Хулио Паленсия и Тубау, който в годините на Втората световна война успява да спаси живота на 600 български евреи, като ги снабдява с испански визи и ги извежда извън България. Хулио Паленсия жертва професионалната си кариера в името на една човешка. Заради постъпката му испанската легация в София попада под особеното наблюдение на Третия Райх, а самият посланик е обявен за персона нон грата.
Изложбата идва у нас със съдействието на посолството на Кралство Испания, Дома на сефарадите в Израел и фондация „Тседака Шалом“. На същия ден, 28 октомври, посланикът на Кралство Испания у нас Хорхе Фуентес ще открие паметна плоча за дипломата Хулио Паленсия и Тубау, монтирана върху фасадата на испанското посолство на ул. „Шейново“ в столицата.

---

Март 1943 година. София тъне в тревога. Вече са започнали репресиите срещу българските евреи по нареждане на самия Адолф Хитлер, чиято дълга ръка в България е представителят на Гестапо Адолф Хайнц Бекерле. Българското общество е настръхнало от ужас, че пломбираните ешелони, натоварени с мирни граждани от еврейски произход, могат да потеглят към Аушвиц и Треблинка. Съгласно подписаната тайна спогодба с нацистка Германия близо 6 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша. Депутатът Димитър Пешев дава гласност на заплахата и се опитва да мобилизира народните представители да се противопоставят на човеконенавистния план. Дипломатическият корпус, акредитиран в столицата, е наясно какво се случва в страната, която е васал на Хитлер. Затворите са пълни с евреи, мнозина от тях са обесени или разстреляни заради несъществуващи престъпления. Един от тях е Леон Арие, собственик на дрогерия. Скалъпено му е обвинение за държавна измяна, след което е убит в килията. Съпругата му Рашел и двете му деца – Клоди и Рене, също са предвидени за депортиране в Полша.
16 март 1943 г. Испанският посланик Хулио Паленсия се среща с министър-председателя Богдан Филов, който потвърждава пред него, че през април евреите ще бъдат депортирани от България. Такова е решението на Третия Райх. Паленсия е разтревожен за съдбата на испанските евреи, които живеят в София, не повече от 150 души. Паленсия изпраща шифрограма до външния министър на Испания Франсиско Гомес Хордана – военен, приближен на Франко, по убеждения англофил: „Строго секретно. Испански евреи в България заплашени от депортация в Полша. Имах среща с премиера Филов, който ме информира, че в края на април депортацията ще започне по нареждане от Германия. Информирам Ваше Превъзходителство, като подчертавам, че българите живеят в мир с евреите и че испанските евреи също имат право да живеят в мир в България.” Гомес Хордана не отговаря на посланика. Във втора шифрограма Паленсия пита какво да прави, за да спаси испанските евреи, които живеят в България. На 15 май 1943-та той конкретно предлага на министъра: „Моля да разрешите бързо репатриране от българските територии на всички испански евреи, като пътните са за тяхна сметка. Става дума за 300 души.” Мадрид продължава да мълчи.

Неполучил отговор от своите началници, Хулио Паленсия поема цялата отговорност за спасяването на евреите върху плещите си. Той иска среща с Бекерле – представителя на Хитлер в София, който организира депортацията. Посланикът заявява открито на Бекерле, че Испания е съгласна да бъдат репатрирани, тоест върнати в родината, всички испански евреи, които живеят на българска територия. Адолф Хайнц Бекерле обаче си дава сметка, че испанският посланик действа на своя глава от чисто хуманитарни подбуди. Бекерле изпраща на 28 май шифрована телеграма в Берлин: „Испанският посланик Паленсия е недоволен от депортацията. Той се опитва да спаси свои приятели, като ги репатрира в Испания. Потърси от мен съдействие, но го отрязах.“ За щастие тази шифрограма попада в ръцете на съюзниците и затова днес може да бъде огласена.
По нареждане на Бекерле властите в България решават да предприемат особено наблюдение върху испанското посолство. Като крайна мярка е предвидено Паленсия да бъде задържан, но до това за щастие не се стига.
Хулио Паленсия поема личната отговорност да спаси семейството на търговеца Леон Арие, като даде виза на жена му Рашел и осинови двете му малолетни деца – Клоди и Рене. Това вбесява Бекерле, който внушава на българското правителство да протестира пред испанското. До външния министър на Испания Гомес Хордана е изпратена телеграма, изпълнена с възмущение от поведението на испанския посланик. Министърът на външните работи на Испания Гомес Хордана пише до Паленсия на 30 юни 1943: „ Строго секретно. Българският премиер съобщи от името на своето правителство, че Ваше Превъзходителство е осиновил две деца на евреин, осъден от българския съд. Както и че сте поискали паспорти за тези деца. Според българското правителство поведението ви е некоректно, като се има предвид общественият ред в страната. Моля, информирайте ни за случая, тъй като присъствието ви в тази страна може да се окаже не съвсем желателно.“ Отговорът на Паленсия е повече от достоен: „По съвета на двама изтъкнати адвокати, един от които бивш министър на правосъдието, аз осинових двете деца на евреина Арие, осъден на смърт и убит в килията с една несправедлива присъда, дължаща се единствено на еврейския му произход. Затова е най-малкото нечовешко да се твърди, че съм постъпил неправилно, осиновявайки две малолетни деца, които са от раса, преследвана от българското правителство абсолютно неправомерно.”. Паленсия иска разрешение да изведе децата с испански паспорти, а министър Гомес Хордана му отвръща с шифрограма: „Оставяйки настрана хуманитарния казус, смятам, че би трябвало да се придържате към поведението на посланик, официално акредитиран в България. В противен случай властите в България може да приемат вашите действия като опозиционни.“ Като резултат от всичко това Паленсия е обявен за персона нон грата в България и за враг на германците. Той успява да измъкне двете деца – Клоди и Рене, и да ги отведе в Букурещ. Там ги посреща друг достоен испански дипломат – посланик Хосе Рохас Морено, който по примера на колегата си в България успява да спаси много евреи от депортация. Двете деца и майка им Рашел са настанени в къщата на Абрахам Арие, брат на убития Леон. За зла участ Рене умира в края на войната при бомбардировка, а Клоди заедно с майка си Рашел успява да замине за Аржентина, където имат роднини. Клоди, навършила 18 години, се влюбва в свой братовчед, Емилио Арие, с когото сключват брак. Живеят заедно повече от 20 години, след което се развеждат. Не оставят потомство. Клоди умира през 1982 година от инфаркт.
В семейство Арие името на посланик Хулио Паленсия се споменава с благоговение: „Той е нашият спасител. Дължим му живота си“, разказва приживе вдовицата Рашел Арие.
За подвига на Хулио Паленсия доскоро не се знаеше почти нищо. Благодарение на международната фондация Raoul Wallenberg бяха събрани документи, които доказват, че той е спасил живота на над 600 евреи – български и испански, като им е издал визи, за да напуснат България през съдбовната 1943 година. Посланикът умира през 1952 година. Неотдавна организацията Yad Vashem, която изследва Холокоста, предложи Хулио Паленсия да бъде обявен за праведен.