Юлиян Вергов е сред топактьорите на българската сцена заради участията си в „Стъклен дом“ и „Мисия Лондон“, както и заради ролите, които претворява на сцената на Народния театър. Завършва актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Цветана Манева. Дебютира на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в „Ромео и Жулиета“ по У. Шекспир, постановка на Лилия Абаджиева. Има роли в спектаклите „Чайка“ от А.П. Чехов и „Хамлет“ по У. Шекспир в „Сълза и смях“, „Сватбата на Фигаро“ от Бомарше в Малък градски театър „Зад канала“, „Присъдата“ по Фр. Кафка и „Престъпление и наказание“ по Ф. Достоевски в Театрална работилница „Сфумато“.

---

- Г-н Вергов, как се чувствате в кожата на „злодея” Николай от „Стъклен дом“?
- Ами, тя ролята си е роля. Как да се чувствам? Плюс това не е много сигурно да се определя дали един човек е злодей или не. Може да се случат някои неща, които тепърва ще излязат наяве, и да се разбере, че не е чак такъв злодей или е бил провокиран от нещо, или го прави в името на нещо друго. Така че не може категорично да се каже, че Николай е злодей. Иначе снимачният процес е приятен, екипът е готин. Има смисъл в това, което се прави. Харесва ми, че хората се радват на сериала.

- А кога ще видим доброто лице на Николай?
- Не знам дали въобще ще го видим. Зависи от много работи. Не може да се каже така конкретно – все пак сериалът тепърва предстои да се разгърне. Пише се в действие.

- Българската публика имаше ли нужда от „Стъклен дом”?
- Ами това може да кажат само хората. Щом го гледат, значи има глад за подобно зрелище.

- Дали българските зрители се наситиха на турските сериали, или...
- Аз не съм ги гледал и нямам представа. Не мога да преценя

- Вие участвахте и в друг „блокбастър” - „Мисия Лондон“, там изиграхте ролята на посланика. Такъв ли трябва да бъде образът на българския посланик и политик?
- Това, което по принцип ме занимава в ролите, е да не са еднопластови. Той самият не е еднопластов герой, не е само добър, не е само лош, има от всичко по малко. Не е цвете за мирисане,защото аз не харесвам такива амбициозни кариеристи, които на всяка цена са готови да свършат някаква задача. Не знам дали България има такива посланици, или дали има нужда от тях. Според мен има нужда от свестни хора, първо, с голяма доза морал, необходимото образование и възпитание. В морален аспект да се надяваме, че има много по-добри от него. Би трябвало да има по-добри от него, иначе закъде сме...

- Какво е вашето участие в американския сезон на Народния театър?
- Репетирам със Сашо Морфов „Полет над кукувиче гнездо”, това е моето участие засега. Не знам, може да има и друго, на този етап репетираме. Опитваме се заедно с Деян Донков да изградим образа на Мак Мърфи, мисля, че ще се редуваме. Това не е правено отдавна в българския театър и да се надяваме, че ще се хареса на публиката. Иначе в момента играя в 8 постановки.

- Какви заглавия предпочитате - руски, български, американски?
- Не може да се каже, въпрос на роля. Българските драматурзи пишат интересни неща. Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Георги Костадинов са хора, които успешно биват представени в театъра. Стига да ми харесват пиесата и ролята, няма значение от каква националност са авторите.

- Вие сте изиграли вече твърде много роли. Все пак има ли роля , която все още не сте получили, но много искате да я изиграете?
- Няма роля, която много ми се иска да изиграя. На този етап аз мога да избирам ролите си, мога да кажа - това ми е интересно, това не ми е интересно. В лицето на директора Павел Васев има разбиране спрямо желанията на актьорите. Ако на някой от тях не им допадне ролята, може да каже дали я харесва, дали ще я играе, Язнаете приказката „насила хубост не става“. В театъра има разговор, има диалог, не ми се налага да играя нещо, което не ми харесва. Моите роли са ми безкрайно интересни.Така че не ми се налага да мечтая за роля. Освен това аз не съм изиграл толкова много работи, за да си мечтая за някоя роля. Ще видим, занапред може да се размечтая.

- Не мога да не ви попитам и за театралната реформа. Нали засяга всички от съсловието!
- Аз много не разбирам този въпрос. Никой не е излязъл конкретно да каже какво става и какво трябва да се направи. Закриват се театри, съкращават се хора. Нямам представа това какво носи. Съкращенията не би трябвало да са начинът за реформиране на каквото и да било, а още по-малко на театъра. Знам със сигурност, че нещата отиват много на зле. Не знам обаче дали правителството и в частност министърът на културата е причината. Нямам информацията за това нещо, защото всичко се прави така, че не може конкретно да разбереш какво се прави. Но ако наистина парите са съкратени наполовина – парите за филми, за култура изобщо, а същевременно няма никакви постъпления, наистина трябва да се предприемат някакви протестни действия или други ефективни мерки. Лошото е, някой го бе казал много хубаво, че актьорите нямат трактори, за да протестират пред Народното събрание. Това е основният проблем.

- В момента виждаме реално една от последиците на тази реформа. От този сезон в Народния театър има сцена „Сълза и смях”. Губи ли театърът от това?
- Не знам новата сцена в Народния театър какво ще донесе. Нямам представа дали е хубаво, дали е за лошо, нямам никаква идея. В момента не виждам нищо да се е променило от това. На мен заплата си ми е същата. (Смее се.)

- Според вас какво може да се реформира? Има ли нещо, което бихте препоръчали от гледна точка на практическия си опит?
- От практическия си опит смятам, че един актьор не може да стои в театъра на щат, да получава заплата и да няма конкретния брой представления. Трябва да работи, да участва в даден брой постановки. А просто като се застои в една обстановка и никаква работа не върши, не е добре и за самия актьор. Не познавам такъв човек, но ако има такива хора, би трябвало да се обърне внимание. Същевременно има много кинотворци, на които никой не обръща внимание, правят се български филми, които нямат никаква гледаемост, въпреки това същите тези хора получават субсидия на всяка сесия на Националния филмов център. Не знам точно каква е логиката за получаването на тези пари, но знам със сигурност, че има такива творци, чиито филми за нищо не стават. Лошото е, че не се дават пари на млади хора, има толкова много млади хора, които имат доста интересни идеи и биха развили българския театър и кино. На тях трябва да се даде възможност за работа. И това може би трябва да се промени.

- Напоследък много ваши колеги вземат участие в така наречените благотворителни формати. Какво е вашето мнение за подобен род благотворителност?
- Ако успея да помогна някому, аз ще съм щастлив. Аз нямам време за подобен род дейности.

- Иначе бихте ли участвали?
- Ами, зависи от много неща. До момента не ми се е налагало да се замислям за подобни неща. Нямам физическата възможност да се занимавам с благотворителна дейност. Трябва да имаш време за подобен род акции. Иначе в подобен род благотворителност съм участвал с Владо Карамазов в кампании на УНИЦЕФ. Те изискват голям период от време.

- Славата отрази ли се по някакъв негативен начин на личния ви живот?
- Да ви кажа честно, аз не съм от хората, които говорят за личния си живот. Не занимавам цялото публично пространство с него.

- Но успешната кариера, която вече имате, не ви ли кара да се замислите за международната сцена или за „Оскар“-ите?
- (Смее се.) Ами, за международната сцена да, но славата, не, не! Нямам афинитет към различните видове награди по простата причина, че те не биха ми донесли нищо. От друга страна, доколкото разбрах, „Мисия Лондон“ не е отличен с нищо на фестивала „Златната роза“ във Варна, което е интересно виждане... В смисъл, че един филм, който е счупил всички рекорди по гледане в България, да не бъде отличен с нищо. Респективно, като се замисля, имаше протест на режисьорите и продуцентите на този фестивал, на който един от водещите на протеста бе продуцентът на „Мисия Лондон“ Димиътр Митовски. Може би това е една от причините, не знам. Така че в България нямам афинитет към наградите, в чужбина би ми било приятно да получа награда, но на мен никога не ми се е случвало.
Международно участие би ми било приятно заради възможността да срещна чужди актьори, режисьори и така нататък. Харесвам европейското и руското кино, така че, ако това се случи, ще бъда много щастлив. Но за преуспяване в Америка – не, не, не съм мечтал. Предпочитам в Европа да работя. Европа повече ме привлича, отколкото Америка.


Интервюто взе Милена Галева