Мариана Ганчева Ленин, Ганди и още десетки знаменити личности са могли да четат със скорост 300 страници в час. От 3 години и вие можете да се сдобиете с тази способност, ако завършите курсовете по бързо четене на полякинята Агнешка Дейнович. Агнешка твърди, че естествената скорост на четене е 700-800 думи в минута, докато българите, които отиват да се обучават при нея, четат с около 150-200. “Проблемът е в началното образование в България, казва тя. Тук децата се учат да четат на глас и не успяват да развият капацитета на мозъка си. По-късно започват буквално да зубрят уроците си и в крайна сметка нищо не остава трайно в паметта им.“ Бързото четене може да става само наум и повишава разбираемостта на текста поне с 30 на сто. Агнешка може да прочете „Война и мир“например за три часа и половина , при това ще е запомнила и усвоила цялата сюжетна линия на романа и няма да го е забравила на следващия ден.“Човек запаметява нощем информацията, която е поел през деня“- казва тя. Когато четеш бързо, всъщност декодираш информация, акцентираш на това, което ти е необходимо и не обръщаш внимание на ненужното. Така подаваш сигнал на мозъка си кое да запамети. И обратно: когато четеш бавно, се разсейваш, оглеждаш, мислиш и за други неща, което ти пречи да вникнеш в същината на текста.“ Агнешка научава метода на бързото четене във Варшава, където няколко години е университетска преподавателка. “Имах толкова много да уча, а не можех да смогна - спомня си тя - и реших да оптимизирам работата си. По-късно вече четях спокойно по пет книги на ден.“ В Полша методът е много разпространен и има доста школи, които предлагат тази услуга. Напоследък е модерно фирмите да изпращат служителите си на подобен род обучение. Скоро във Великобритания една жена се прочу, когато успя да прочете последния роман за Хари Потър само за 46 минути. Англичанката запаметявала около 38 000 думи на минута. “Някои мои ученици са стигали до 3000 – спомня си Дейнович, - но всичко е индивидуално.“ Агнешка е изследвала старинни славянски книги и смята, че православните славяни също са владеели бързото четене. Това се доказва, според нея, от използваните съкращения, както и от специалните илюстрации, които подчертават най-важното описвано събитие. Оформлението им напомняло днешните списания. Втората област, в която Агнешка е специалист, са мнемотехниките. Тя ги определя като организирано и целенасочено запаметяване в дълготрайната памет. Тези техники датират още от античността и са кръстени на майката на музите Мнемона, която била толкова умна и красива, че никой не посмял да нарисува образа й. Според други исторически препратки пък папите от 15-16 век задължително имали в екипа си и един мнемоник, който им помагал да запаметяват езици, имена , лица и текстове. Неслучайно най-старата и изпитана мнемотехника се нарича „римска стая“. „Човек не може да запомни нещо ново, ако не го свърже с нещо старо - обяснява Агнешка. - Този принцип е доказан и от психолозите.“ Особено важен елемент от мнемотехниките е концентрацията, тя върши повече от половината работа. Те могат да бъдат и лекарство срещу алцхаймер. „Старая се винаги да съм интересна на моите ученици - казва Агнешка.- Проучвам навиците, нагласите им и се опитвам да ги забавлявам в процеса на обучение.“ Възрастта няма никакво значение за техниките за запаметяване. Те дори играят чудесна роля за предпазване от старческа деменция. “Най-възрастната ми ученичка беше на 62 години и когато я питах какво я мотивира да усвоява тези техники, тя казваше - те са моят антиалцхаймер.“ Агнешка попада в България от Нови Сад, където също преподава в университет. „Студентите в Сърбия ми се видяха по-мързеливи от тези в Полша. В България нещата са по-различни, защото работя в частната сфера и хората сами ме търсят, взели са решението да се обучават и нямат колебания.“ Някои от нейните ученици идват, за да могат да се справят по- добре на работното си място, други, за да развият нови умения. „Умът не бива да скучае“ е мотото на Агнешка. Според нея дори една двуседмична почивка, която повечето хора очакват с нетърпение, може да намали способността за концентрация. Дори на плажа е добре да решаваме кръстословици или судоку, а защо не и да прочетем нещо ново. От друга страна, погрешна тактика е да учим без почивка от сутрин до вечер и да си мислим, че така ще поемем възможно най-много информация, каквато е практиката на студентите в сесия. Според Агнешка най-добрият режим за запаметяване на информация е да четем сутрин по един час, после да поспортуваме или да свършим нещо приятно, а вечерта отново да се залегнем над учебниците. Ефектът на мнемотехниките всъщност е, че подреждат информацията в главата ни. „Все едно превръщаш паметта си в гардероб с чекмеджета и още в процеса на запаметяване даваш команда в кое от тях да отиде информацията. Иначе този процес е спонтанен и неконтролиран от нас. “ В последно време мнемотехниките стават популярни и в бизнес средите у нас, твърди тя. Те помагат за изучаването на чужди езици, за безпогрешното запомняне на имена и не на последно място - за развиването на наблюдателността. Един курс продължава пет седмици, но понякога се правят и съкратени форми. Агнешка планира скоро да открие школа и за деца от 3 до 5 години. Засега прилага уменията си над малкия си син, който още няма три .“Надявам се да не го превърна в гений, защото животът му ще е много труден“, шегува се тя.