120 години от раждането на оперното дело в България отбелязва духовният елит на нацията.Тържествата са под патронажа на председателя на Народното събрание - госпожа Цецка Цачева. Софийската опера и балет стартира юбилейния сезон с операта "Косара" от маестро Георги Атанасов. Операта е играна за първи път преди 80 години. Премиерата на "Косара" е на 1 октомври, от 19.00 часа. На спектакъла ще присъства и световноизвестната оперна звезда Райна Кабаиванска, култово име в оперния свят на ХХ и ХХI век.
Директорът на Софийската опера Пламен Карталов е поканил на представлението всички останали живи ветерани на оперното дело у нас. Между тях е и 100- годишната Иванка Митева, която е най-дългогодишната Мадам Бътерфлай у нас. Госпожа Митева е съпруга на големия български белетрист Емил Коралов, който се влюбва в нея на едно представление, когато тя влиза в ролята на прочутата си героиня. На 1 октомври в залата на операта ще си дадат среща много легендарни имена, прославили България извън нейните граници.
Началото поставят през далечната 1890 година трима български музиканти - Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев. Те организират първата оперна трупа в България като отделение на Столичната драматично-оперна трупа. Спектаклите - 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, се приемат с неочакван интерес.
През май 1891 г. драматичното отделение се обособява като отделна трупа "Сълза и смях", а оперното - като Столична българска опера. Поради финансови затруднения и липса на държавна поддръжка на 1 октомври 1892 г. с указ се обявява разформироването на трупата.
В началото на ХХ век постепенно отново се пробужда интересът и се подготвя обществеността за създаване на опера в София. Статията на Петко Наумов "Опера" слага началото на една продължителна борба "за" и "против" българската опера. Пророчески звучат думите му във в. "Ден" (1908 г.): "Повече самоувереност, господа песимисти, повече уважение към музикалните дейци, посветили се всецяло на едно дело, което ще бъде гордост за България".
Най-после привържениците на оперното изкуство взимат връх. На 18 октомври 1908 г. Българската оперна дружба изнася първото си пробно представление - откъси от "Фауст" на Гуно и "Трубадур" от Верди. Фирмата "Оперна дружба" е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов. Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и Константин Рамаданов. От края на 1908 г. започва формирането на щатен хор.
На 5 юни 1909 г. е представена първата постановка на цяла опера - "Палячи" от Леонкавало.
В трупата на Дружбата постепенно се вписват имената на изтъкнатите български певци - Петър Райчев, Стефан Македонски, Христина Морфова, Ана Тодорова, Мария Милкова - Золотович, Цветан Каролев, Петър Золотович, Диана Герганова, Пенка Тороманова, Мария Митович и др., постановките се осъществяват от Драгомир Казаков, Константин Михайлов - Стоян, Петър Райчев, Христина Морфова, танците са дело на Александър Александров, Пешо Радоев, Руска Колева. Декорите и костюмите се проектират от родоначалника на българската сценография Александър Миленков. До 1922 г. Българската оперна дружба се поддържа от неуморната работа и ентусиазма на творци, които успяват да докажат, че в България има условия за оперно изкуство. Борбата за признание се увенчава с успех - през 1922 г. Дружбата става държавна и се именува Народна опера. През 20-те и 30-те години се открояват имената на певци като Елисавета Йовович, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, Констанца Кирова, Събчо Събев, Илка Попова, Михаил Попов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Георги Хинчев, Иван Петров. Наред с въздигането на оперната трупа се комплектува и балетната трупа с нейния първи самостоятелен спектакъл през 1928 г. - "Копелия" на основателя на професионалния балет в България Анастас Петров. Голямо събитие за почитателите на операта и нейните творци е гостуването на Феодор Шаляпин през 1934 г. в "Борис Годунов" и "Княз Игор", на "Опера комик" от Париж и на театър "Сан Карло" от Неапол. Благодарение на таланта и инициативността на първосъздателите Софийската опера успява да се развие с невероятно бързо темпо и да измине пътя на театри с вековна история.
