Показват „Мъртвите души“ на Марк Шагал

Графики на Марк Шагал (1897-1982) показва Националната галерия за чуждестранно изкуство. Експозицията включва девет творби на автора, най-интересните от тях - от така наречения библейски цикъл, върху който майсторът работи от 1954 до 1967 година.
„Класа“ Графики на Марк Шагал (1897-1982) показва Националната галерия за чуждестранно изкуство. Експозицията включва девет творби на автора, най-интересните от тях - от така наречения библейски цикъл, върху който майсторът работи от 1954 до 1967 година. Своебразен колорит носи илюстрацията към романа "Мъртви души" от Гогол, непозната за българския зрител. Шагал обожавал Гогол, смятайки го за мъдрец на всдички времена. Шагал е роден в град Витебск, Русия, през 1887 година. Културата на неговата родина, неговото детство и революцията, първата му любов оставят трайна следа в творчеството му, въпреки че в по-голямата част от живота си твори в Париж и в други градове на Франция и света. Неговият еврейски произход и непрекъснатият контакт с две големи европейски култури допринасят в голяма степен за своебразието на изкуството му. В Русия за кратко е студент на световноизвестния сценограф и балетмайстор Леон Бакст. През 1910 г. за пръв път посещава Париж, където се потапя в живота на интелектуалните среди, сприятелява се с поета Блез Сандрар и живее в "Ла Рюш" с Модиляни, Сотин, Леже и Липшиц. Парижката бохема, както и способността му по свой начин да пресъздаде стилистичните особености на кубизма и сюрреализма го правят уникален, неподражаем и подкупващо чаровен. Шагал вълнува с детската си душевност, с чистота и неподправеността при пресъздаването на преживяното. Неговите картини не събуждат почуда - защо някои от къщите са обърнати, защо влюбените двойки летят, защо магаретата приличат на хора и петлите кацат по главите им. В съседство с графиките на Шагал са изложени творби на французина Ролан Удо (1897-1981). Неговото живописно дело се оформя между двете световни войни. Удо наред с Брианшон е най-видната фигура от групата на "художниците на поетичната реалност", изповядващи възгледа, че картината не е лабораторен експеримент, а израз на едно преживяване. "Изкуството за мен е само средство. Ако сърцето не чувства нищо, най-добрите изразни похвати остават безполезни", казва Удо. В галерията са показани 38 негови творби, които се излагат като колекция за първи път от 10 години насам. Изложбите са организирани съвместно с Френския културен институт в София в рамките на програмата, посветена на Международния ден на франкофонията - 20 март.

Станете почитател на Класа