В началото на 50-те години на миналия век Марин Върбанов започва своето обучение в Художествената академия в София. В нея той става и професор. Продължава да учи в Пекин, където специализира декоративен текстил и е първият български художник, получил специално образование в тази област. През 1960 г. поема ръководството на специалност "Художествен текстил", създадена по негова инициатива в Художествената академия.
С годините значението на творчеството и делото на проф. Марин Върбанов расте. В изкуството му се събират в едно постигнатото от българския фолклорен гений и разчупването на стереотипи при създаването на модерни като форма и съдържание произведения. Без него художественият текстил в България и по света нямаше да бъде това, което е днес. Негови студенти и последователи има не само у нас, а и в Китай, Австралия, Франция.

Редове от биографията

Като малък Марин Върбанов остава сирак, осиновяват го ковачът Иван Върбанов и жена му Тота в Оряхово. Запленен от писаните каруци на своя баща и шарените черги на майка си, от живописната панорама на Дунав, Марин започва да рисува. Като студент в Художествената академия получава стипендия да учи в Китай. Специалността текстил в Художествената академия в Пекин разкрива пред младия българин тайните на коприната и памука, а той пък открива на своите преподаватели и състуденти тайната на българската овча и козя вълна.

Влюбва се в своята състудентка Сун Куей, която има комсомолско поръчение да научи Марин на китайски. Любовната им история се сблъсква с културната революция. Такива бракове по това време в Китай са забранени и немислими. В отчаянието си Марин и Сун решават да пишат на Джоу Енлай, председател на Държавния съвет на Китай, който съвсем неочаквано им дава съгласието си да се оженят. Това е първият смесен брак в новата история на Китай. Когато нейният баща пита откъде е той и какъв е, Марин поставя пръста си на географската карта и посочва България, като казва, че това тук, край голямата река, е неговият дом, неговото графство. Оттогава го наричат Ван Ман - Оряховския принц.

Марин, Сун и дъщеря им Боряна се връщат в България през ноември 1958 г. Тук се ражда второто им дете - Феникс, и тръгва световното признание за Върбанов. Прави изложба след изложба. Печели първа награда на биеналето в Лозана с "Композиция 2001". Първата ретроспективна изложба в София взривява артистичните среди. Към приложния факултет на академията основава нова специалност "Текстил". В периода 1967 - 1980 година пътува непрекъснато между София, където ръководи ателието за тъкани и гоблени към творческия фонд на СБХ, Париж, където работи в Международния център по изкуствата, и Сидней, където преподава в университета и основава Център за гоблени. През 1979 г. излага гоблените си в галерия "Одермат" в Париж.

Марин Върбанов е първият чужденец, преподавател в Художествената академия в Пекин. Основава Академия за съвременен текстил в Ханджоу, открива своя собствена галерия.

До последния си миг 56-годишният художник е планирал изложби. Голямата му мечта е да покаже свои творби в "Бобур", Париж, и да смеси в гоблените си кирилицата със старинните китайски йероглифи. Искал е да се върне в родното Оряхово, но смъртта не му позволява. Умира в Пекин и според волята на Сун прахът му е погребан на три места - в софийските гробища, в Париж и в Китай.

Символ на обновлението

Името на Марин Върбанов е символ в обновлението на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години на XX в. не само в България. Той вписва българския художествен текстил в онези световни процеси, които водят до обновление не само на изкуството на текстила, но и на пластичните изкуства като цяло. Влиянието му върху развитието на художествения живот не се ограничава само с личните творчески постижения. Създадената от него школа насочва и ръководи много ученици от три континента - Европа, Австралия и Азия. Художникът е и онзи учител, който възпитава своите ученици (днес повечето от тях също като него са преподаватели) да мислят авангардно, глобално, универсално, да материализират идеите си в силно въздействащи мащабни пластични образи.
Марин Върбанов не принадлежеше единствено на България, но и на Париж, и на Китай. България го бе родила. Франция му дари сцената, на която той да утвърди своя талант, а Китай - той бе неговата духовна родина, тъкмо тук той съзря и тук приносът му беше най-значим.


Изложба в НХА
Изложба  с творби на проф. Марин Върбанов бе открита снощи в галерия „Академия“. Събитието се осъществи в присъствието на Боряна Върбанова – дъщеря на проф. Марин Върбанов, и на преподаватели от Китайската национална художествена академия, Ханджоу, Китай - проф. Шъ Хуей, проф. Шан Цън, Линг Чанг Вън, Хуанг Чънг Ин.
Проф. Марин Върбанов е забележителен български и световноизвестен творец, създател на специалност „Текстил” в Националната художествена академия, както и на специално ателие, носещо неговото име в Академията за изящни изкуства в Ханджоу. Изложбата е част от проект, посветен на 78- годишнината от неговото рождение и 50- годишнината на специалност „Текстил”. Проектът е дело на НХА , фондация „Марин Върбанов” и академията в Ханджоу.