Автор: Робърт М. Пърсиг Издател: "Фама" През 1965-а по стените на Лондон пишеха: "Клептън е бог!" И Бог му го върна. "Лайла" няма нищо общо с незаконната любов на великия музикант, обезсмъртена в прочутата песен. Въпреки че новата книга не е формално продължение на "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет", философското скиталчество из Америка продължава като круиз с яхта по река Хъдзън. Пътуването отново е причина да се преосмислят нравствени и житейски закони, правила и предразсъдъци. "Лайла" е зашеметяваща импровизация върху най-невероятно съчетание от теми: пътешествие, философия, секс и лудост, признава "Ню Йорк Таймс" в своята седмична рубрика за нови книги. Един от героите - Дюзънбъри, смята, че културата на индианците ги е съхранила от тоталната асимилация, макар че е трудно да се каже дали днешните им потомци имат нещо общо с народопсихологията и културните традиции на своите предци. И все пак едва ли е случаен фактът, че в езика на племето дакота думичката "добро" не е прилагателно, а съществително име. “Има едно старо сравнение с чаша чай. Ако искаш да пиеш пресен чай, трябва да се отървеш от стария, иначе чашата ще прелее и ще измокри всичко. Умът е също като чашата. Възможностите му са ограничени и ако искаш да научиш нещо за света, трябва непрекъснато да го прочистваш и да учиш нови неща. Много лесно е цял живот да разплискваш стария чай в чашата и да си въобразяваш, че е страхотен, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново, защото не си могъл да го получиш, защото старото е пречело на новото да навлезе, защото си бил напълно убеден колко хубав е старият чай, защото всъщност никога не си опитвал нищо ново… и така в омагьосан кръг, пише Робърт Пърсиг в „Лайла”. Разпънат между метафизиката на качеството, индианската антропология и радикалния емпиризъм, Пърсиг е написал едва 2 книги през целия си живот.