Актьорът Милен Миланов днес празнува рожден ден. Бащата на „Аскеер“-ите вече е ангажиран с идеи и проекти за новия театрален сезон - замисля изненади, свързани с най-авторитетната театрална награда у нас, подготвя нови роли, снима се във филм. Единствено пред „Класа“ Милен Миланов сподели и откровенията си за театралната реформа.

---

- Честит рожден ден, г-н Миланов! Намирам ви в театъра, работите на пълни обороти.
- Пак театър, пак съдба, пак страхове и надежди. Като казвам страхове, а не боязън, трябва да ги сложа в кавички. Страховете са спътник в отговорността, работим в екип. Ангажиран съм с подготовката на спектакъла, с който ще бъде чествана 60-годишнината на нашия театър. Заедно с Георги Новаков и Владо Шишков вече работим по темата. Този спектакъл ще бъде поклон към всички, които блестяха на сцената на Военния театър през годините, а вече ги няма. Или просто не играят. Защото за съжаление повсеместно се шири убеждението „Всичко започва от нас!”. В спектакъла ще използваме архивни кадри, театърът разполага с богат киноархив. И, разбира се, всичко ще бъде поднесено и с чувство за хумор.
Ангажиран съм и в друг проект, който дълбоко се надявам да бъде важен за нашия театър - „Откат” на Захари Карабашлиев, ще я поставя младият режисьор Стайко Мурджев. Пиесата бе номинирана за „Аскеер“, темата е съвременна. Затова и мястото й е в нашия театър. В 60-годишната си история Военният театър се слави с много силната си мъжка трупа. Вярвам, че тя отново ще се изяви успешно. Добре е, че идва при нас талантлив млад режисьор – творците от младото поколение притежават духовен речник, който си заслужава да ни разкрият и покажат. Същевременно снимам и интересната роля на евангелистки пастор в новия драматичен филм на Илия Костов. Партнираме си с Боби Спиров, певеца от Музикалния театър. Пастор Леонид е неговата духовна опора, която в крайна сметка може да се окаже и разочарование.

- Няма как да не ви попитам какво ново при „Аскеер“-ите – всички се интересуват от най-авторитетната ни театрална награда, очаквана с интерес и от съсловието, и от зрителите.
- Вече работим по „Аскер“-ите, защото това, което се случва в навечерието на 24 май, е само финалът. Ще се запази принципът на смесеното журиране – членове на академията „Аскеер“ и творци от други театри. Ще продължим да издаваме библиотеката за съвременна българска драматургия, нашата голяма радост. Подготвяме и една изненада – важна и мащабна проява в областта на театъра.

- Наболелият проблем в съсловието е театралната реформа. Вие приемате ли я като неизбежна необходимост?
- Едва ли някой се съмнява в необходимостта от реформа. Тя трябваше най-сетне да започне, за да се случи. Театърът се нуждае от вътрешноприсъща промяна и след това от бюджетна. Затова преди всичко следва да се зададат дефинитивни въпроси.
Например необходимо ли е днес на театъра литературно бюро? С изключение на нашия и на Народния театър никъде вече няма литературни бюра. Да има ли режисьорска колегия? Пак с изключение на Военния и на Народния, никъде вече няма режисьорска колегия. Дали съвременното театрално изкуство предполага наличие на съотношението мъже–жени две към едно или не? Важно ли е да се преценява какво се прави младите да практикуват в високопрофесионален театър? Какво трябва да е съотношението между творчески, обслужващ и административен състав? Ако си отговорим и на тези въпроси, театърът би заработил същностно по-добре, в това съм убеден. В момента реформата се извършва във финансов план; безспорно това е наложително, но не засяга театъра като творчески институт.
Добре е, че се отчита интересът на публиката. Ала интересът на публиката е доста по-висок, отколкото е посещаемостта на публиката в театрите. Така за съжаление се отдалечаваме от органиката в театъра, носещ белези – добре знаем – на изкуството, а не на финансова немощ. Съкращенията, засягащи неговите дълбоки изразни средства, го правят по-уязвим, по- неспособен да създава мащабни хрумвания. От тази гледна точка аз към реформата се отнасям с разбиране, спокойно, но не със съчувствие. Съсловието като цяло – актьори, режисьори, останахме по някакъв начин не докрай защитени, особено извънстоличните театри.

- В каква среда би могла да се реализира успешно реформата?
- В една наистина успешна културна среда. За да има гениални хора, трябва да съществуват конгениални, тоест хора, способни да разберат гениалността. Не стига само училището, за да имаме културна среда. Нито театрите, нито литературата, нито изобразителното изкуство трябва да вървят след социални жестове. Социализмът не беше добра среда за правене на изкуство – имаше пари, но нямаше свобода. Сега имаш свобода на въображението, имаш свобода на изказа, но няма пари! Защо тогава по време на социализма имаше чудесни спектакли? Емблематични! Защо сега няма „Животът е сън”, „Годо”, „Вуйчо Ваньо”? Защо няма „Медея” или „Дървеница”. Говоря за велики представления! Били са създадени, защото хората, които ги правеха, не се занимаваха със социализма, а с чистия театър. Леон Даниел, светла му памет, по време на перестройката ни говореше: „Ние трябва да бъдем в кръгова отбрана. Да си работим работата, да не допускаме никакви неща да ни мърсят изкуството.” Колко е бил прав! Та нали през времето на социализма Крикор Азарян създаде велики си спектакли. Те, големите, се опазиха от социума! Културна среда се създава, когато водачите, духовните фронтмени съумяват да се опазят от социума!

- Липсват ли ни сега фронтмени в изкуството?
- Фронтмени дал господ, но не са такива, от каквито имам нужда. Те не отговарят на изискванията на високия театър. За сегашните фронтмени едно телевизионно шоу е много по-важно от един висок театър. Все едно да пееш революционни песни, вместо да четеш Димчо Дебелянов. Като пееш революционни песни, ще те чуе площадът. Ако рецитираш Димчо Дебелянов, ще те чуе любимата. Или някой, който никога не е чел Димчо Дебелянов, който ще вземе да попрочете!


Интервюто взе Елиана Митова